Как да бъдем себе си в търсене на семплите вкусове

00_Яне-Голев

Рубриката Как да… се върти в главата ни от доста време, но подходящият човек за официалното ѝ лансиране все бягаше. Ходеше на снимки в чужбина, обикаляше гори, снимаше по музикални мероприятия, предизвикваше се с катерене и катеренето го предизвикваше, посещаваше изложби и откриваше такива. Все пак намерихме време в общите индивидуални графици, за да се срещнем и да го разпитаме за нещата от живота. Без светкавици за по-здравословен живот.

01_Яне-Голев

Яне Голев е от добрите познати, които уважаваме, без да е необходимо да прекарваме заедно определен брой часове в тримесечието. Винаги сме се възхищавали на неговото спокойствие, с което ни облъхва както из видимите улици на града, така и из ъндърграунд пространствата му понякога.

02_Яне-Голев

Срещаме се на чаша чай, защото си мечтаем за чай с него отдавна, а той си е все същият бандит!

03_Яне-Голев

Препоръчай ни чай 🙂 
Какво обичате? Какво търсите? Какво ви вълнува?

04_Яне-Голев

А теб какво те вълнува в чая?
Вкъщи имам поне 15-20 вида чай, основно зелен и черен в комбинации с различни аромати. Аз харесвам семпли чайове – чист зелен оолонг с жасмин, по-прости и семпли вкусове. Черен Дарджелинг и други.
Като цяло харесвам простичките и семпли неща.

05_Яне-Голев

Намираш ли ежедневието си за семпло?
Много обичам да работя. Но какво е всъщност ежедневието… Част от нещата, които правиш механично по някакъв определен ред всеки ден. Ако оставиш календара и дните от седмицата, денонощието се свежда до ден и нощ. А ако не си обвързан и с отброяването на часовете, има само светла и тъмна част.

06_Яне-Голев

Приемам ежедневието си за обикновено и може би съм привикнал с него дотолкова, че до голяма степен бих го нарекъл сравнително еднообразно. Интересното е, че сравнително често ми се чудят как намирам време за всичко. Замислям се… Какво ли толкова по-различно правя всъщност? Но това не означава, че ежедневието ми не е динамично или спокойно.

07_Яне-Голев

Има няколко сценария:
Събуждане – мляко с кафе – работна доза облъчване пред монитора – следобеден чай
Събуждане – мляко с кафе – снимки – прибиране и пак пред монитора, и пак чай
Събуждане – мляко с кафе – работа – чай – катерене

08_Яне-Голев

В някакво малко междучасие, ако нямам срок за гонене, мога да си дам няколко часа за кратка почивка или изглеждането на някой филм. Поливам си цветята, бърша евентуално насъбрала се върху тях прах. Рядко си оставям повече от половин ден, в който да нямам какво да правя.

09_Яне-Голев

Генерално как си почиваш?
Бягам далече от града или катеря в залата. Но обикновено след като си свърша работата, ако имам сили, издърпвам още нещо от работата за следващите дни, за да я свърша за по-кратко време. Когато падне зима, почивката е каране на ски – по възможност по-далече от столицата. Успях да стигна до някакъв момент в живота, в който приоритетите ми са да съм здрав и да съм се наспал и отпочинал, защото тези фактори са много благоприятни за работата ми.

10_Яне-Голев

Къде бяга за последно?
Бягане и пълноценна почивка означава да не си обвързан с компютър, мобилен телефон, фотоапарат. Да нямаш часовник на ръката – нека е захвърлен далеч, без значение кой ден е. И това да продължи, докато не те засърбят ръцете за работа.

11_Яне-Голев

Последно през септември забегнах във Франция, но не беше точно почивка. В действителност беше за две седмици, първата от които бяхме във Фонтенбло – една от най-известните световни локации за боулдъри. Втората седмица бях в Париж, където повечето време прекарах в Берси, залата, в която се проведе световното първенство по катерене. И в някакви кратки паузи бързи разходки из града.

12_Яне-Голев

Каква е емоцията на едно летище?
Зависи дали посрещаш, или изпращаш. Зависи също така и от това какво виждаш от самото летище.
Преди 2 години прекарах близо 6 месеца на “Летище София” покрай един проект. Когато прекараш повече време там, се чувстваш едновременно като външен и като вътрешен човек. Външен – защото все пак не работиш там. Вътрешен – защото имаш възможността да влизаш навсякъде и виждаш неща, които остават скрити за повечето хора, че летището не се изчерпва с check in деск, стюардеса и пилот.  Летището е жив механизъм, който работи благодарение на хиляди хора.

13_Яне-Голев

Пътуваш във времето и агрегатните състояния доста често. Къде е домът за теб?
Физическият или духовният? Всъщност домът е там, където е щастлив човек. Аз съм щастлив в планината. Ето защо зимата съм много щастлив. Лятото съм малко нещастен, защото няма сняг наоколо wink

14_Яне-Голев

Ще бъдеш ли щастлив тази зима?
Силно се надявам. Бих казал, че съм доста щастлив човек, често се питам защо – имам почти всичко, което съм искал. Постигнал съм го до голяма степен (поне нещата, които зависят от мен).

15_Яне-Голев

Имаш ли план?
За живота? Ако ми зададеш този въпрос след 10 години, или пък ако ми го беше задала преди толкова, отговорът ще все един и същ – следвам вътрешно някакъв свой път, такъв, какъвто го усещам и в посока, каквато сметна за интересна. Като зимно време в прясно падналия сняг е. Ако не виждаш пътека до там, където искаш да стигнеш, трябва сам да си проправиш пъртина през снега. Дали е трудно или лесно – за всеки е различни. Но определено е вълнуващо и интересно. Добре се чувствам, когато планирам нещата – не защото имам пълен контрол над ситуацията, а защото вероятно съм подреден човек.

16_Яне-Голев

Коя е любимата ти изложба?
Почти не ходя по културни събития – социализирането ми по такъв начин никога не е било приоритет. В интернет пространството можеш да откриеш почти всичко, което те вълнува в рамките на Новината или Събитието. Разбира се, не е като да видиш нещо на живо. И при снимките е като при книгите… Допирът до хартията е нещо съвсем различно и несравнимо.

17_Яне-Голев

Последната книга, която прочете?
Наскоро ми дадоха отчасти отговор защо не чета: “Може би нямаш достатъчно място в главата!” Засмях се. Съзнанието ми е пълно с всякаква информация. И лошото е, че всичко се пази някъде там. Не е като да изтриеш непотребната информация, за да освободиш малко място. Последните 2 книги, които прочетох, бяха За мишките и хората & Улица Консервна (на Стайнбек).
А Джонатан Ливингстън Чайката (на Ричард Бах) – това е една от любимите ми книги.

18_Яне-Голев

Кога самият ти ще направиш изложба?
Не знам. Има много неща, които са ми интересни и бих ги споделил, но традиционното понятие за изложба – да окачиш картончета, например, и суетата на присъстващите по време на откриването – не ги чувствам като свои, по някакъв начин ми е остаряла форма и бих направил нещо интерактивно, малко по-различно, което да провокира хората, да е интересно по нов начин.

19_Яне-Голев

Имаш ли нужда от подкрепа?
Подобен въпрос може да бъде Имаш ли нужда от признание? В ежедневието си виждам най-различни хора. Едни работят без желание, без страст, все са намусени от ежедневието си и то им личи отдалече. Има и такива, за които е силна потребност да са в светлините на прожектора и правят какво ли не, за да го постигнат. Имат силна нужда от хорското признание. Има и други, които уж са много ‚щастливи‘ демонстрирайки го по своему. После обаче започват да се оплакват какво било или какво е трябвало да бъде. Моята потребност е денят ми да е бил пълноценен и като погледна назад, да видя, че съм оставил нещо добро след себе си. И малко да е, но да е от сърце. Обвързани са нещата. Когато човек се познава достатъчно добре и знае на какво е способен, какво е вложил от себе си като време и работа, той би имал възможността да самооцени работата си до някаква степен – дали е свършена добре и коректно спрямо хората, за които я е извършил. Ако накрая видиш искрена усмивка на лицето отсреща, значи си си свършил работата добре. Това е абсолютно достатъчно за мен. Признания не ми трябват.

20_Яне-Голев

Има много конкурси, изложби и т.н. – има и различни хора. За едни е потребност да се изразяват чрез нещо пред публика, било то музикална изява, литературно четене, изложба. Те имат нужда да се чувстват добре и за тях това се случва, когато публиката ги оцени – действа им на егото и на самочувствието. Лично аз тази потребност я нямам до този момент.

21_Яне-Голев

Обективът трябва да бъде…
Според предназначението.

22_Яне-Голев

Снимаш ли за себе си в свободното си време?
Аз винаги снимам за себе си. Когато си обвързан с други хора, най-важно е те да са доволни. Приемам работата си отговорно и съм много самокритичен – дори нещо да е свършено достатъчно добре, вътрешно знам, че може и още по-добре. За мен това е Пътят да се развиваш и да ставаш все по-добър.

23_Яне-Голев

Любим личен проект?
Нямам любим такъв. Няма ли страст в работата ми, не се занимавам. Приемам всяка поставена задача като морален ангажимент, че някой ми е гласувал доверието си и то трябва да бъде оправдано. Заставам отговорно зад всеки кадър. Не го гледам като работа срещу заплащане. Може би и затова изпитвам удоволствие от работата си. Питай ме пак след 10 години.

24_Яне-Голев

Снимки: Яне Голев

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s