Обичаме да пътуваме и споделяме жарка искрица с всички останали личности, за които понятието wanderlust предизвиква адреналин. Ето защо се срещаме в малка пекарна-кафене с Борис Нецов – мечтател и пътешественик.

Боби учи архитектура, пътува по паралели и меридиани и с него споделяме още една обща страст: тази за сладки изкушения. Докато хапваме парчета шоколадова торта с портокал, той ни разказва за своята американска мечта, събрана в неговото Лято 2016.

Какво ще ни разкажеш за…

…Сан Франциско?
Прекарах 5 месеца в Америка, от които 4 в Сан Франциско. Значи определено ми допада
Макар Калифорния на е най-американският щат, поне по отношение на mainstream културата, която произвежда, Сан Франциско е най-неамериканският град в Щатите – хибрид между Европа и Америка. Лос Анджелис е центърът на забавленията, а Сан Франциско – технологичният център.
Apple, Google, Facebook, Silicon valley – заради технологиите тук идват много хора.
По време на Златната треска единственият достъп до златото е бил заливът на Сан Франциско, а мястото на моста – единствен вход към този залив – Златната Порта. През Golden Gate са излизали корабите, натрупани със злато. Сега, въпреки че вече няма злато, пак можеш да наблюдаваш как излизат кораби, натрупани със съвременни “съкровища”, отправящи се през Тихия океан към Азия.

Първият квартал, в който се нанесох, беше Little Saigon. Напомняше ми на Берлин – много изкуство, графити, виждаш действителност, която виждаш по много малко филми за Америка. Кварталът е пълен с бездомници, но те не са агресивни. Интересно е, че са отделени само от една линия от хипстърските кафенета. Странен контраст. В съседната сграда често се събирахме с приятели на гледка: имаше много небе, а също басейн и джакузи.

След това се преместих там, където е започнало движението The Summer of Love – в квартала Height Ashbury. На Height Street са се провеждали хипи фестивалите. Там също имаше бездомници, но друг вид бездомници – т.нар. street children, които имат финансовата възможност, но въпреки това предпочитат да живеят по улиците, понеже за тях това е форма на бунт.

Гледах да прекарам максимално много време в Сан Франциско, през уикендите пътувах.

… Nappa & Sonoma?
В Nappa Valley & Sonoma Valley посетих 2 винарни на wine tasting. Освен че дегустирахме вина, гледахме и технологията как се произвеждат отделните сортове.

… Los Angeles?
Първата спирка в LA беше Magic Castle – “най-странният частен клуб на света”, в който се разминават магьосници и ентусиасти на тема Магия. От приятели разбрах, че на invitation only партитата магьосниците се сливат с тълпата. Представете си следната ситуация: сервитьорът ти предлага шампанско, ти изпиваш чашата, после той щраква с пръсти, чашата пак се пълни – звучи доста добре, нали?

Разходих се също и по Venice Beach – това е мястото на скейтборд култура & сърф, но има от всичко за всеки. Взех си очила от една сергия, не ги платих. Стана ми гузно. Върнах се и си купих три шапки, хаха.

Disneyland беше сюррелаистично преживявана: орисницата минава и те чуква с магическата пръчка, Tomorrowland в момента е на тема Star Wars, разгледах също и студиата на Universal.

… Las Vegas
Paradise Street; Hotel Flamingo; архитектурата винаги има цел – там тя е ти да си разсеян, да гледаш максимално много и да не искаш да си тръгваш, а да харчиш пари в казината и в магазините.

… New York, New York?
Отседнах на couch surfing в студиото на един човек – на 35-ия етаж, на 10 минути от Times Square.

Times Square е любимото ми място: сбирщина от светлини, блъсканица, но на мен този хаус ми харесва, харесва ми как е предизвикателство да се бориш за движение напред. Не ти е уредено всичко.

През нощта в 01:30 си купих хот-дог и гледах площада, слушайки Frank Sinatra. Този град или го намразваш, или се влюбваш в него. Аз… аз просто бих живял там.

Човекът, при когото отседнах, беше британец, но от 15 години живееше в Ню Йорк. Твърдеше, че ако не беше работата, не би живял там, въпреки че когато е пристигнал, това е била неговата мечта… Купих му тениска I ❤ NY – най-типичния сувенир, и му я подарих – да преоткрие града си, да не забравя къде е и да го оценява