Ах, какво чудо е Коледният дух! Светлини, блясък, заледени улици, за малко да паднеш по пътя към метрото, след това и на излизане от метрото, накрая пред приятелите ти. Как щеше да се изложиш само. А не можеш постоянно да мислиш за баланса си по пътя, този баланс е отдавна изгубен, дори когато няма лед по улиците.

Смеете се. Хайде вече някъде на топло, по-бързо искаш горещото вино да стопли измръзналите ти ръце, а канелата да се слее с портокаловите кори. Най-сетне. Стига ми толкова зима. Догодина може още няколко дни.

Защо всичко е толкова по-трудно през този сезон? Всяка година за няколко месеца времето навън влияе осезаемо на времето отвътре, но не трябва ли нещата да се случват отвътре навън, а не обратното. Коледа  идва и си отива всяка година, приятелите ти говорят за новия си празничен плейлист, който за заслушали от средата на ноември, а ти се чудиш как продуктивността ти пада с падането на градусите всеки ден. Глупаво е да се връзваш на времето, но сякаш чак след третия чай душевността ти придобива нещо като обичайни измерения.

Нека тази зима е различна, защо да не опитаме да сме малко по-щастливи под снежинките? Ще ги ловим с език и ще си повтаряме, че комфортната зона е най-лошото, което може да ни се случи. Може би тогава ще си извлечем своеобразна зимна приказка, от онези по детските книжки. Малко сме пораснали за шейни и бели човеци с моркови, но никога не е прекалено късно за няколко пуловера един върху друг, чаша кафе to go и неделен следобед из снега с най-непромокаемите ни декемврийски обувки.

Ето няколко непретенциозни кадъра, които са началото на опита ни за стопляне към състоянията.