За Габриел Гарсия Маркес мога да кажа едно: той знае как да говори за любов. За мен винаги е бил бурен, вълнуващ, малко объркан, но доста вдъхновяващ именно с объркването си/ни човек.

Така и не се научих да говоря за любов, поне не и по начина, по който се пише успешен сценарий. Затова събирам реколтата и обличам роклята от коприна, отивам в Дания, където да говориш за любовта не е необходимост, а чувство с възможност за изпитване из всяко кътче на Копенхаген: на посрещащата алея в увеселителния парк Тиволи, по стъпките на Андерсен към Малката русалка, из скривалища от дъждовни капки около петолъчното укрепление Кастелет и най-вече между пастите с пресни ягоди и шоколадово кремообразие.

Разходките продължават цяла вечност и често спират в безгранични вътрешни градове, които не се опитват да се скрият. В тях да свиваш цигари джойнт е свободно право като това на безжичния интернет. Пешеходните зони се вливат в улици с мраморни църкви, от които забравяш за болката в коляното и продължаваш да вървиш под ръка с приятната умора. Датските дизайнерски бутици са подредени семпло, съвсем в унисон с тихия шепот на Копенхаген – без излишно забързване на темпо или трафик. Sand Copenhagen, Moss, Won Hundred, още.

Хуквам от магазина за бижута към онзи за високи шарени чорапи, после съм срещу Операта, а накрая се качвам на въртележка без конче в най-старата въртяща се врата в Копенхаген. На пазара Torvehallerne, чието име не ми е възможно да транскрибирам, е паузата за малина върху кейк, бутилки вино, био сокове и сандвичи с морски деликатеси. Последното не обичам.

Близостта на замъка Росенборг не е посредствена и с повишено внимание човек може да освети себе си или алеите към страничния вход. Ханс Кристиан Андерсен няма музей, но е кацнал на една статуя и медитира над своите приказки.
Медитирам и аз: Оммм, любов, всичко е любов.

На любов се отдавам всеки ден по време на часа за вино.

Часът за вино е между 5 и 6 следобед във фоайето на хотела – красив комплимент в стъклени чаши. Светлината е приглушена, разговорите са навсякъде, а звучат така безмълвно, защото всеки диктуващ е погълнат от любовта и забравя да се огледа, за да набележи разгръщащите се диалози.

Когато една жена реши да спи с мъж, няма стена, която не би прескочила, няма крепост, която не би разрушила, няма морална пречка, която не би игнорирала от самите ѝ основи. Няма Господ, от когото да се притеснява. Бих живяла влюбена в любовта.

Още за копринените рокли и малките русалки на Ханс можете да прочетете тук.