Всеки, който се е докоснал до духа на Италия, може да се съгласи, че dolce vita (от италиански – сладък живот) е доминиращият лайфстайл тренд. Много сладък живот живеем и ние, след като слизаме от влака на гарата в Комо и се отправяме към Беладжо – един от най-красивите градове, кацнали около езерото, ако въобще е легално да се степенува тази красота.

Дотам се стига по два начина: с корабче през самото езеро или с автобус през безконечните завои. Тъй като за годината ни се насъбраха много фериботи, избираме автобуса и сядаме най-отпред, за да усещаме и адреналина, който се възпламенява на всяко разминаване с колата в отсрещното платно на тясната уличка. Качващите се туристи ни казват, че сме луди да седим там, но ние сме само лудо влюбени в заобикалящата ни безупречност и друго не ни вълнува.

Стигаме до Беладжо, заставаме на ръба с гледката – нюанси синьо, нюанси Комо. Няма достатъчно измислени тонове, та да се опишат цветовете в това езеро. От едната страна е то, от другата се вие пътека от разцъфнали олеандри. Налага ми се да примигна няколко пъти, за да съм сигурна, че не я сънувам тази хубост. Мигам, дишам и живея на спокойно стелещи се обороти.

Ресторантите са скъпарски, туристите са богати и щастливи, често пъти са възрастни двойки, които са там, за да харчат част от пенсията си. Пицата е вкусна, но по-вкусен е ароматът на бутиците за вино. Те са малки пещерички по хълмовете на Беладжо, а богатата им селекция предлага всичко: от шардоне за 10 евро бутилката до совиньон блан за 200.

Влизаме със зажаднели устни и излизаме с ръце, пълни с пино гриджо от най-добрите лозя в Ломбардия.

Ако Италия е любов, то езерото Комо е онази страстна целувка, която те кара да съблечеш всички дрехи и да се насладиш на сладкия живот, без да е необходимо нищо друго. Освен, може би, една бутилка хубаво вино с гледка.