Първият месец на новата година вече измина. Няма да си водим равносметки за него, всички знаем, че едва ли сме стигнали толкова високо, колкото мечтаехме. Важното е да продължаваме да мечтаем и да замахваме с крилете си все по-силно всяка сутрин.

Deichmann отговарят за нашата приказка този месец. Не носим кристални пантофки, тъй като не вярваме, че само принцът може да направи момичето принцеса, но поне обичаме розово.

Слагам си розовите обувки, изрично моля в магазина за кафе за розова чаша to go, тъй като оранжево по себе си нямам. Не усещам трупането на цветове като необходимост. Розовите детайли са напълно достатъчни.

Като малка много обичах детските истории, гледах филмите на Disney, възхищавах се на роклите на принцесите, исках да бъда хубава като тях. В момента почти нищо не се е променило. Гледам приказните филми, макар и много по-рядко, възхищавам се на дрехите, макар и да знам, че са нарисувани, но не искам да бъда хубава като тях. Аз съм принцеса, хубава точно като мен, макар да живея в апартамент с кафе машина и кухненски шкаф с прекалено малко прибори и нито един сервиз за чай от китайски порцелан. Тайно да се надявам да изскочи някой австрийски замък една нощ, след като си загубя розовите кубинки на онова популярно градско коктейлно парти. Но това е само една тайна, колко важна може да бъде тя?

Аз имам своята приказка. В не чак толкова големия град, с не чак толкова кристалните пантофки, които няма да изгубя по стълбите на галерията за чуждестранно изкуство, без принцове, в София имаме само барони, а сестра ми няма нищо общо с лошите сестри в приказките. Благодаря за януарските красоти, Deichmann, дано всяко момиче се усети като мен, докато ги носи. Защото принцесите вече не носят многопластови бални рокли, а обувките с множество кристали и висок ток не ни правят по-хубави.

П. П. Обожавам принцесите и Дисни преди 2010-та.

Снимки: Павел Радков