Последната френска разходка е посветена на една класика. Тя е стройна, малко строга, с желязна ръка и блясък на всеки кръгъл час. Повеждам ви към Айфеловата кула.

Това чудо на чудесата, високо 324 метра, е разположено в седмия арондисмон на Париж, горе-долу между Сена и Марсово поле. Аз ѝ “влизам” откъм Марсово поле, а ето какво знаем за него…

Името “Марсово поле” е пренесено от същото такова в Рим. Марсовото поле (Campus Martius) в Рим – място, което днес вече не съществува, но е обхващало територията, заключена между Тибър, Пантеона, Кампо де Фиори (Campo de Fiori) & площад Навона (Piazza Navona). Martius идва от Марс, бога на войната.

Марсовото поле (Champs de Mars; 24,5 хектара) на Париж е една от най-просторните зелени територии в града, като съперници са единствено Люксембургската градина (Jardin de Luxembourg; 23 хектара) и градината Тюйлери (Jardin des Tuileries; 25,5 хектара). Днес е парк, в който парижани и туристи се разхождат свободно, често има отборни тренировки и културни събития. Преди да се стигне дотук, на Марсово поле парижани са виждали тържества за 14 юли, кръвопролития и няколко от световните изложения – през 1867, 1878, 1889, 1900 и 1937 г. Точно на едно от тези изложения, през 1889 г., на това място инженерът Густав Айфел издига Афеловата кула.

Определено не му е било лесно, след като още със стартирането на строежа през 1887 г., солидна доза от елита на Франция – писатели, художници, архитекти и други представители на артистичните съсловия, сред които Ги дьо Мопасан (писателят зад “Бел Ами”), Александър Дюма-син (покровителят на “Дамата с камелиите”) и Шарл Гарние (архитектът, построил Palais Garnier//Пале Гарние – сградата на операта във френската столица) – започва да се бунтува срещу изграждането на кулата. Мотивите? Да се запази неприкосновената красота на Париж.

Под сурдинка ще ви призная, че отчасти разбирам разяреността на творческото крю. Но за тяхно нещастие и за щастие на всичките близо 7 милиона туристи годишно, Айфеловата кула все пак бива построена.

Споделям няколко съвета като човек, който се е качвал три пъти по металната ѝ конструкция:

• Задължително е да се снабдите с билет онлайн. Когато водих Натали през далечната 2011 г., не притежавах умен телефон и бях пропуснала да спазя условието, ето защо се редихме точно три часа и половина – от 9:30 сутринта, та до 1 следобед. После прекарахме 2 часа между етажите на кулата и в общи линии денят си замина. Сега и аз, и телефонът ми сме по-умни, ето защо съм се сдобила с билети за влизане в конкретен час около седмица по-рано.

• Изберете или някоя от началните сутрешни опции, ако искате да гледате панорамен Париж по светло, или някой от миговете след 20:30 – в първия случай туристите все още хапват кроасанчета по хотелите си, а във втория вече са се прибрали към същите тези хотели, за да се преобличат за вечеря, ето защо броят им по нивата на Айфеловата кула е по-оскъден.

• Не забравяйте за ресторантите!

На първия етаж се ситуира 58 Tour Eiffel– ресторант за обяд (от 20 евро), вечеря (от 80 евро) или среднощно угощение. В обедните часове атмосферата е неангажираща, направо небрежна, докато вечер се трансформира напълно с помощта на приглушена светлина и промени в интериора.

На втория етаж, на повече от 120 метра височина, е небезизвестният ресторант Le Jules Verne. Той е скъпо изживяване и за небцето, и за останалите сетива. Говори се, че столовете за него са специално изработвани в продължение на 8 месеца. Обедното меню струва около 90 евро на човек през работната седмица и почти двойно повече по време на почивни или празнични дни. За вечеря можете да подготвите 200 евро на човек.

На върха на Айфеловата кула е и Барът с шампанското, The Champagne Bar. Ако целта ви е опиянена снимка за някоя от социалните медии, това е мястото за вас, като силно препоръчвам розовото шампанско. Защото е розово, как така защо?

Не ви съветвам единствено да залагате на така наречените buffets– бюфетите, разположени на първия и втория етаж, които предлагат газирани напитки, понички с много захар и претоплени сандвичи.

След като прекарвам час и половина между металните елементи, слизам обратно с ескалатора. От първия етаж до долу е позволено да вземете и стълбите, само трябва да си отделите известно време за тях.

В списъка са още две локации, от които ще се любувам на Айфеловата кула – еспланадата на Trocadero и малката уличка Avenue des Camoëns. Около Трокадеро обикновено има доста хора, но по Avenue des Camoëns цари спокойствие. Най-много да се наложи да изчакате фотосесията на някой моден блогър, който гласи своята bum bag на Closed така, че да се вижда най-добре по снимките. Но не говоря от опит…

Блестете и вие, при това не само на всеки кръгъл час, и управлявайте с желязна ръка своето щастие!

Look du jour
Чанта: Closed
Обувки: Goby
Пола: Cropp
Риза: Pull & Bear