“Crazy girl, remember to eat sunflower seeds!”

Лудото момиче си остана в Барселона, но другото лудо момиче все още стои тук и очаква разтварянето на слънчогледите през топлите месеци, носещи пареща любов и стъпки в пясъка.

Понякога е трудно да осъзнаем колко е важно да бъдем сериозни и дали изобщо е необходимо. Тъй като слънчогледи все още няма, а яденето на жълта боя може да бъде опасно при рисуване на нощно небе без нощна светлина, остава ми само да внеса други щастия в съществото си.

Заставам пред вратата – онази, наситената, свалям черните нюанси зад импровизирания параван. Без нощна светлина обличам и тази рокля. Всичко се случва току пред минувачите и артистите в отсрещната галерия, ала всички бързат и нямат време да вдигнат поглед и да осмислят чуждото преобличане, камо ли сезоните в собствената си душа.

Повечето цветя вехнат и избледняват. Тези на роклята ми ще устоят. Или поне имат шанс да го направят, точно като слънчогледите на ван Гог. За фон им добавям небе, този път не от нощното – синьо, изчистено от облаци и тревоги.

Ако небето беше обувка, то непременно щеше да изглежда така. Открих го в пролетно-лятната колекция на Deichmann и възнамерявам да го нося и през малките часове на денонощието, защото е удобно и имам нужда да си напомням, че всъщност не е толкова важно да бъдеш сериозен. По-важно е да имаш небе, изчистено от облаци и тревоги.

Ако и вие имате нужда от такова небе, изберете най-цветната си рокля и прибавете една синя обувка към нея. После открийте наситената врата и зачакайте слънчогледите да се обърнат към слънцето.

На лов за слънчогледови семена,

Лилия

Снимки: Павел Радков