Ранното майско море е специфично: малко хладно, доста нетипично, много спокойно и безобразно щастливо. Миналата година с Ники открихме сезона на вълните в Тасос. Този май е посветен на южната част на нашето си Черно море.

Пътешествието е планирано за 9 сутринта в неделя.
В леглото е топло, студиото ухае на боя, а ягодите трябва да бъдат измити и изядени.
Пътешествието, планирано за 9 сутринта, започва в 11.

Преминаваме през Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас. На широкия паркинг в Бургас вече ухае на море, затварям очи и го виждам, скачам по асфалта. Не съм боса. Спомняме си за Спирита и квартирата на Митето на високия етаж в необикновено обикновения блок. Пердето се вееше от сутрин до вечер, любов се правеше между музикалните нощи и състоянията на физическа умора. Смесват ми се гривни, артисти и преводи от френски във фенси хотели. Зъбите и чиниите се миеха на едно място, а мушичките се лепяха на стъклото на колата за разхлада.

С усмивки потегляме надолу. Към Царево. И малко след Царево. По плажовете е почти пусто, тук-там с някоя симпатично кацнала каравана и развяващото се прилежащо ѝ знаме. Шофираме и спираме. Дегустираме. Водата е студена. Емоциите са нагорещяващи се. Маковете са алени. Мидите не са събирани. Кецовете са пясъчни. Устните пак са солени. Сладкишът е с малини. Корабокрушенци няма. Пристигането е по тъмно. На още по-тъмно се изкачваме по малкия хълм към къщата.

В същата къща почивахме след Спирита. Брояхме комари пред мъждукащата лампа, пушехме цигари и дори не намирахме за нужно да говорим, влажният въздух разнасяше мислите ни и обрисуваше покой.

Честито първо море за сезона и искрени извинения на мака, който погина в името на една снимка. Продължавам да го пазя между страниците с букви, които заслужават хартия и мастило. Повече няма да късам макове. Само ще планирам пътешествия за 9 сутринта в неделя.