В неделя Олга ме събуди по телефона в 9. Понякога е кофти да те събудят в 9 в неделя, когато си си легнала преди 4 часа. В Пловдив щяло да вали. Щяло много да вали. Останах да се излежавам още малко, за да се отдалеча от вземане на решения. После взех решението да събудя Натали.

Постояхме двете в имитация на дълбок размисъл върху леглото ѝ, звъннахме на познатите в Пловдив, уверихме се, че точно в този момент не вали, както и че с напредването на деня това положително ще се случи. Спогледахме се с нашия пълен с разум сестрински поглед, казахме си “Какво толкова?” и стартирахме подготовка на пътуването.

Оказа се, че споделените пътувания могат да бъдат и мълчаливи. Натали разпределяше задачи по ЕИЖ, аз ъпдейтвах картинки из Instagram профили, няколко общи приказки за море и радиото – вече бяхме в Пловдив. Акцентите от пътешествието са няколко сухи и един мокър. Разказвам ги всичките.

Travel Cocktails

Първата спирка, разбира се, беше при Павел и неговите Travel Cocktails. Както абсолютно винаги, Павел ни посрещна с широка усмивка и ни донесе спокойствие и розмарин с приказките си. Страшно обичаме да си говорим с него, обичаме и да пием коктейлите му. След като ни връчи малките бурканчета със сламки от паста, поехме на опознавателен тур.

Да, знам, че тениската ми е разкошна. Дело e на YM by Yana Mushing – памучна, произведена в България и ръчно изрисувана. Щастие ♥

Повечето арт и крафт нещица ни бяха познати, затова реализирахме бърза обиколка между сергиите. Грабнахме една картичка с величествено животно за един величествен рожден ден. Последва МИРът на Nasimo. Мир се композира трудно, знаете, в този случай отнема няколко издания на фестивала, от 2015 година, та до днес. Творбата покрива стената зад Халите, ще погълне част от емоциите ви и ще ви върне обнадежденост. Поне на нас така ни въздейства.

Преминахме на следващото питие, този път малинова сангрия на Trastena. Миксът беше вкусен. Музиканти-approved. Приключи бързо.

От толкова питиета бяхме на косъм да забравим сушените домати. И добре че не ги забавихме още, защото имаше останал само един буркан. Какъв им е филмът ли? Те са с десетки билки, супер вкусни както върху препечена филийка, така и самостоятелно. Купуваме ги на всяко посещение на Капана, носим един буркан на мама, един изяждаме по сестрински. Този е за мама, мама е най-готината!

Преди да затворят галериите, посетихме изложбата “2019 – Година от бъдещето” на Космодрум. Вече бяхме виждали повечето от плакатите, призивите, палавите яйца на Кокимото и дори скафандъра. Но още малко космос никога не е излишен.

В 19:30 имахме среща с една чаровна мацка, която да ни кара до София. В 17:00 започна да прикапва. В 17:30 се появи ведрото – онова, на което се дължи фразата “вали като из ведро”. И започна пороят. Бяхме в Капана. Преносно и буквално. Уличките са си неравни, всяка втора е с наклон, който води до поредната локва. Успяхме да се предпазим със сухи глезени до първата пряка. После поехме дъх, вдигнахме полите и нагазихме до колене във водата. Ей така шляпане 30 минути. Стигнахме до колата мокри, леко притеснени дали ще ни качат в този вид и леко измръзнали. Два часа по-късно бяхме у дома и се смеехме на приключението над чаши с парещ чай.

Ако някога някое момиче ви каже, че обича пролетните дъждове, можете да ѝ разкажете тази история.