Винен туризъм? Тренд си е отдавна. Посвещавам един уикенд на него и на сутрините с пържени филийки. Внимавайте, човек много се размечтава с един такъв текст пред себе си.

В Мелник съм била веднъж, на 13 години. Заведе ме баба ми с нейните колеги. Тогава за пръв път дегустирах вина. Тогава открих малиновото вино, което към днешна дата консумирам в стабилни количества. Тогава разбрах също, че дегустацията върви със сирена. Струваше ми се странно. Днешните 13-годишни момичета си правят фондю с приятелки. Някогашните 13-годишни момичета познавахме всичко на всичко три вида сирене: краве, овче и биволско. Помниш, че едното го ядеш на шопската салата, а някое от другите две мирише ужасно и баща ти просто не може да те накара да го ядеш. Ето защо на това 13-годишно момиче да хапва грозде с гауда между чашите му се струваше странна практика. Но бързо я опитоми и се научи да я прилага като тактика напред във времето.

Напред във времето стигам до Мелник още веднъж. Идеята ми е да си почивам, затова и не съм гледала из Гугъл какво има за зяпане там – зяпа ми се Балкана, друго не искам.

На такава една гледка сме избрали да спим. Балканска. В Мелник има 30 градуса и възрожденска нотка, които без усилие те карат да свалиш пръстените, да навлечеш някоя ефирна блуза и да вървиш по пътя на виното. То, виното, е изнесено през няколко крачки, приканвайки към дегустация.

Без пръстени и по ефирна блуза крача и аз по пътя му. В началото краченето е уверено, после е малко омаяно, а към края е леко опиянено и в приятен безметеж. Три чаши шардоне с вечерята и чаша малиново вино за десерта. Това е моята равносметка – лека версия на случващото се в града.

Сутринта забравям напълно, че притежавам телефон. Вместо аларма има птици и закуска, класическа закуска за шампиони. Не е помпозна като френските кроасани, не е био като гранолата в Дания, не е препечена като бекона в английските пъбове. Но е придружена от аромат на домашен уют, букет от билки, чуруликане на лястовички и гледка към Пирин, а това, скъпи мои, не можете да го получите никъде из чужбината.

След закуска в Мелник е най-добре да изкарате още малко безметеж в леглото, след което да посетите някоя от винарните в околността. Те са много и винаги приключват с притегателната сила на още чаши за дегустация, може би и с няколко бутилки за спомен у дома.

Бутилките има и в моя багаж, избирам си небезизвестното Orange Wine от Вила Мелник. То е оранжево вино, което реално е бяло вино, което всъщност се прави чрез технологията на червеното вино. Обърках ли ви поне малко? Няма страшно, само го опитайте и ще си обясните всичко.

Предупредих ви, че човек много се размечтава с един такъв текст пред себе си.

Поздрави и сънени прозявки от балкона с китната гледка,

Лилия