Морето в залязващото лято и ранната есен не носи общоприетите асоциации за ледено кафе, стичащи се капчици пот, пясък по банския костюм и вода, чиято температура е по-висока с приключването на деня. Морето в края на лятото е малко по-различно.

Напоследък доста се говори за онова отминало време, в което къмпингът на първа линия е бил на 500 метра от морския бряг. Впоследствие става ясно, че в тези 500 метра може да бъде вместен един малък хотел с гледка към морето. В още по-голямо последствие се оказва, че пред малкия хотел може да изникне и един голям, в който sea view стаята за една нощ струва колкото цяла седмица в къмпинга. Къмпингът умира, умират и традициите да носиш домати от най-близкото населено място, да се запознаваш със съседите вечер и да се пазиш от комари с домашен репелент, а не с химия в бутилка.

Тази година открих дупки в графика за две ретро морета. Първото прекарах на Иракли, в дивата атмосфера, където няма откъде да си купиш коктейл със сламка и няма високи токчета в пясъка. В един момент няма дори къде да опънеш палатка, защото обитаемата част от гората свършва. В този момент избрах брега на морето; мен ме избра небосводът със звездите, за да ми покажат задружно колко съм малка и колко необятен е светът, който имам да откривам тепърва.

Когато съединих спалния чувал с този на любимия, успях напълно да се абстрахирам от това колко ми липсва удобството на матрака и усмихната да мия ръцете с морска вода, след като открия върху тях следи от праскови. Прасковите са символ на добре обагрено лято.

Другото носталгично място беше Гърция. Знам какво ще си помислите – все едно пък едно време баба ми и дядо ми са ходили на почивка в Гърция. Тук става дума за познати усещания, не за познато място. Когато водата е по-хладна и не е подходящо за плуване, човек може да използва изгрева, за да постои в закотвена на брега лодка и на спокойствие да се пренесе на друга лодка преди неизвестен брой години. Моята лодка беше по бреговете на Ахтопол, майка ми беше с къса коса.
Тогава още нямах горнище на банския, а много исках. Сега често се налага да нося горнище на банския, а никак не ми се ще.

Съветвам ви веднага да си пуснете “La Mer” на Шарл Трене и да се пренесете на някое ретро море в някоя отминала епоха. Ще се почувствате по-добре… дори ако сте в офиса. Само затворете очи за секунда, останалото само ще изплува.