Когато бях малка, след вечеря баба ми отваряше албума със снимки. Отвътре ме гледаха София Лорен, Ален Делон и други звезди от света, до който мечтаех да се докосна, а аз наизустявах имената им, тъй като още не можех да чета. В този албум трябваше да фигурира и Мери Куант.

Докато София Лорен печели Оскари в Италия, а Ален Делон – Сезари във Франция, във Великобритания се скроява и откроява нещо малко по-различно: късата пола, чието създаване завинаги ще се свързва с името на Мери Куант. Имайки предвид, че Лорен, Делон и Куант са почти набори, можем да заключим, че 30-те години появяват артисти, за които всички малки момичета трябва да слушат след вечеря.

Мери Куант предопределя закачливата младежка визия на 60-те. Тя е най-известният британски дизайнер в тези години и е модел за подражание на всички работещи жени. Мери предизвиква абсолютна експлозия – светогледът ѝ помага да бъде изградена една нова идентичност за следвоенна Великобритания, променя модната система, присмива се на доминиращия по онова време френски шик и установява нови правила, с които превръща Лондон в новия център на модната карта.

Куант е истински инфлуенсър в епоха, в която това понятие все още означава нещо.

В своята биография Quant by Quant Мери Куант звучи така:
“Лондон беше в следвоенно положение и единственото нещо, което процъфтяваше, беше будлеята*. Мъглата проникваше навсякъде. Всичко беше влакови гари, чай Typhoo, високи чорапи и тиранти.”

Е, всичко това ще се промени с популяризирането на късите поли, чорапогащниците и спиралата, с която можем да плачем. За всички тях е виновна Мери.

От малка Мери Куант иска да изучава моден дизайн, но родителите ѝ настояват да последва учителската им кариера. Като компромис, учи за преподавател по изкуство. Първата ѝ работа след университета е в магазин за шапки в Мейфеър, но успоредно с това утвърждава присъствието си в джаз клубовете, пъбовете и кафенетата около Кингс Роуд ** в Челси. В един от клубовете среща съпруга си Александър Плънкет-Грийн. Мери, Александър и приятелят им Арчи МакНеър стават бизнес партньори и инвестират в първия магазин на Куант. Името му е Bazaar, а наличностите в него свършват светкавично. Мери купува нови и нови платове от Harrods всяка сутрин, за да създава следващите кройки. Артикулите от колекциите ѝ започват да се шият в огромни количества.

Това е бързата мода на 60-те.

Модните редактори харесват Bazaar заради отличителните кройки, закачливите витрини и ревютата, в които има джаз на живо, а моделите не просто дефилират – те буквално танцуват. Магазинът се превръща в любима дестинация за бизнес дами, търсещи модерни дрехи. За елита в Лондон да притежаваш рокля от бутика на Мери е отличителен знак, който се свързва и със статуса в обществото.

Макар френският дизайнер Анре Куреж да придобива популярност с късите дължини през 1964 г., Мери Куант остава в историята като името, с които те ще се свързват, защото тя популяризира този стил и успява да извоюва позицията за него: свобода. Ето защо късите поли на Куант веднага стават любими и за младите, които отиват на танцова забава.

Куант смесва модата с развлечението. Не се притеснява да вкарва викториански воали, елементи от детското облекло, цвят, обагрени чрез tie-dye*** материи, необичайно каре и масивни копчета. Якетата с мъжка кройка и полите на Мери Куант заменят изцяло типичните дотогава костюми от туид. Дрехите на дизайнера се харесват както на аристократките с големи възможности, така и на колежанките, които сами изкарват прехраната си.

Благодарение на Мери Куант Челси спира да бъде само малка част от Лондон. Челси става международно понятие, синоним на начин на живот и на начин на обличане. Това е стилът, който Куант носи и шие.

Макар някои да определят Мери за луда, списанията не спират да популяризират нетрадиционните дизайни, които се мъдрят в бутика Bazaar. Част от моделите са унисекс, прическите са момчешки, дори сензацията Туиги не спира да носи роклите с мини дължина и късите панталони с лейбъл Mary Quant’s Ginger Group. Популярни стават и меките спортни рокли от жарсе на Куант. Те са със свободно падаща женствена кройка и от еластична материя – жарсето по онова време се е използвало предимно за производството на бельо, както и за спортни облекла за ръгби или футбол. Мери осигурява ново приложение на материята, като освен рокли, започва да произвежда и домашни дрехи от нея. И не спира с тях. Следват линии със сексапилно бельо и с грим, като емблематичен момент от последната остава спиралата с хитовия слоган “CRY, BABY. But only if you wearing MARY QUANT new tearproof mascara.”

Вече знаете кога можете да плачете, момичета.

 

---

* Будлея, наричана още летен люляк или пеперуден храст, или оранжево око, e храст, останал известен в британската история като “следвоенното растение”. Причината е, че единствено тази флора хваща корени и успява да вирее в Лондон след бомбардировките на Втората световна война.

** King’s Road е една от емблематичните улици за Swinging Sixties епохата в Лондон. Това е времето на младежка революция, в центъра на която са забавленията, поп културата, музиката, изкуството.

*** Tie-dye или тай-дай техниката, която е супер популярна и в момента, в буквален превод това гласи “завържи-обагри”. Точно така се оцветяват дрехи чрез нея.