Казандзакис приближава остров Крит до хубавата проза – гладка, сбита, освободена от излишна натруфеност, силна и сдържана. И макар днес повечето критски пейзажи да носят част от нотката, която социалните мрежи неминуемо оставят, все пак са успели да запазят своите изненадващи чувствителност и мекота.