Официално Лансароте е четвъртият по големина Канарски остров (челната тройка заемат Тенерифе, Гран Канария и Фуертевентура). Макар да съм била само на още един от островите – спомняте си за трипчето към Гран Канария миналата година – мога смело да заявя, че по харизма Лансароте печели най-много точки.

Островчето е с вулканичен произход, а останки от (сравнително) скоро изригналия вулкан Тиманфая (Timanfaya) ясно изобразяват това. Плажчетата са диви и щастливи, голяма част от склоновете са осеяни с все още тъмни участъци от разливалата се лава, а лозовите насаждения си имат собствени заслончета от камъни, отново черни, и чакат туристите да минат покрай тях и да усетят притегателната сила на виното.

През юли в Лансароте има над 300 часа слънце. Ние хванахме първата седмица от тях и ги акумулирахме в малко сладко къще в Пунта Мухерес, Ария (Punta Mujeres – връх на жените).

Областта Ария (Haría) e заобиколена от три места от океана – онзи, Атлантическия 🙂 Релефното разпределение клони към планинско, ето защо на разположение са доста гледки от високи пространства, така наречените mirodor-и. Това са извисени местенца, разбирайте кули, тераски или други постройки, от които се вижда забележителна панорамна гледка. Тепърва ще хвърлим поглед от Mirador del Rio, ще поговорим за Сезар Манрике и ще обиколим плажовете и тунелите от лава. Но днес нощуваме под звездите.

Бялата ни къщичка е на три етажа.
На първия ни очакват колела, които караме до съседните градчета и се надпреварваме като непокварени деца по улиците.
На втория са двете спални, двете бани, кухнята, холът и телевизорът, който не ни позволява да забравяме за Световното.
На третия е терасата под звездите.

Снимки от нея нощем няма. Ръчният ми багаж беше пълен, а снимките понякога тежат, особено ако ги щракаш с прецизната вманиаченост към детайлите, която модните блогъри понякога демонстрират. Има само спомени, споделени целувки и чаши вино. Виното се оказа шампанизирано, но звездите смекчават всяко балонче, разливат го по тялото и нежно ни приспиват.

Ето така се живее до сто години без самота.

Ако минете през моето къще под звездите, питайте за Карлос. Той е там и ви чака, за да ви даде топла прегръдка и да ви благодари, задето сте сърдечни. Пратете му поздрави от Лилия и вдигнете глава към звездите. Те ще ви поговорят като чародеи за живота и вероятно също ще ми пратят поздрави. Върнете се и ми ги донесете. Е, ако сте решили, останете. Аз непременно ще ви разбера и ще дойда на гости.

С нестандартната упоритост на едно все още неразбудило се есе,

Лилия