Обичаме да цветоусещаме света, обичаме и да има капкообразност в непосредствена далечност от слънцето, защото после някъде се образува дъга. А ако в края на дъгата няма просто гърне с жълтици и леприкони, а цяла шепа пъстри нюанси, ефирни материи, ярки копчета, меки пискюли, твърди вълни, рапани и малко блинк, то това може да означава … Continue reading Усещане за дъга
Когато бях малка, след вечеря баба ми отваряше албума със снимки. Отвътре ме гледаха София Лорен, Ален Делон и други звезди от света, до който мечтаех да се докосна, а аз наизустявах имената им, тъй като още не можех да чета. В този албум трябваше да фигурира и Мери Куант. Докато София Лорен печели Оскари … Continue reading Мери Куант и бързата мода на 60-те
Когато бях малка, а мама имаше почивен ден, сядаше и бъркаше крем-кафе. Твърдеше, че така го е правил дядо ѝ. Три поколения по-късно, крем-кафето за мен още символизира почивните дни на мама, но съвременната онлайн младеж го свързва с друго: разбитото кафе ДАЛГОНА. За него ще поговорим днес. Кафе Далгона стана супер популярно покрай разпространението … Continue reading Dalgona coffee // кафе Далгона
Поне в един от дните през уикенда обикновено се отдавам на наивен хилеж с любими хора. Ставам, ободрявам се с душ и чаша кафе, слагам любимата миди пола и малко червило и отивам да брънчна с някоя приятелка. Как обаче се кара съботен брънч по време на карантина? Ако и вашата събота е малко скучна … Continue reading Съботен брънч по време на карантина
Като бях малка, майка ми ме водеше на театър за ръка. Имаше месеци, в които нямаше за какво да се редим за билети (тъй като тогава все още трябваше да си купуваш билети от касите и беше процес, а не събитие), понеже всичко бяхме изгледали. Спомням си, много обичах да ходим в Музикалния театър, там … Continue reading Джеймс Макавой между Сирано дьо Бержерак и геният на британското театроправене
Ритуалът, наречен afternoon tea – следобеден чай – все още не е достатъчно популярен у нас и често идеята зад ЧАЯ остава криворазбрана. Отварям една страница урок по британска история и ви показвам нагледно как се почувствах като малка краличка, която слага бучки захар и пие от порцеланови чаши с вирнато нагоре кутре. Небезизвестният следобеден … Continue reading Урок по британска история: следобеден чай
Имате ли планове за 11 февруари? Веднага ще ви създам такива: това е покана за изложба. От 19 ч. в галерия "DOZA" (ул. "Цар Самуил" 52) ще се състои продължението на "японския" моден проект на любимата дизайнерска платформа "ИВАН АСЕН 22". Концептуалният моден проект „+7 HOURS“ се пренася в София, след като беше представен в … Continue reading Нощно Токио и изложбата +7 HOURS
За салоните и събитията на Vogue Vision съм ви говорила доста. Ако сте ме виждали на живо, по всяка вероятност съм споменавала и Митко Дамов. В очите ми той е от шепата хора в България, които можеш да наречеш “творец” и дори с ръка на сърцето да сложиш главно “Т” за разкош. По покана на … Continue reading Vogue Vision: драматизъм и мистика в сърцето на София
Във време, в което всеки се опитва да живее по-здравословно (или поне да изглежда така), да изпиеш чаша мляко с мед не е достатъчно. На пазара има редица алтернативи, които са едновременно по-благоприятни за здравето и по-засищащи за сетивата ви. Една такава алтернатива е златно лате с куркума. Името е красноречиво. Златно лате е течност … Continue reading Златно лате с куркума
Не си спомням с точност кога се запознах с The Clash. Вероятно е било след като Олга замина за Щатите и откри нова музикална вселена за мен. След това помня как сме ги слушали в колите с приятели, докато пътуваме към морето. После бяха клубовете в Берлин, където рисувахме по ръцете си печати за вход … Continue reading Лондон вика с The Clash. 40 години от London Calling
