Още помня първата градинска люлка, на която съм се качвала. Била съм на 4. В двора на село имаше един зелен лост, на който се тупаха килими след зимата, през останалото време с татко Боби се съревновавахме по издръжливост за увисване на ръце. На същия този лост дядо ми връзваше една малка люлка със сезал. … Continue reading Once upon a time (not) in Hollywood
Докато половината ми Facebook познати са в Чехия на Let It Roll (половината от половината – като диджеи, другата половина от половината – като посетители), аз си стоя в София и си ходя на работа. За да ми бъде по-малко тъжно, реших да пренеса фестивалната атмосфера и в моя офисен ден. Как се случва това? … Continue reading Фестивално лято 2019
Една винарска изба в Лансароте никога не стига. Един ден за обиколка на винарски изби също. Ако питате мен, и една 10-дневна почивка на този канарски остров няма да свърши работа. Всеки винен пътеводител на Лансароте Ви предлага различен списък, но някои от имената се открояват: La Geria, El Grifo, La Florida, Bodega Vulcano, Los … Continue reading Вино в Лансароте
Мда, отново ще си говорим за Лондон. Лондон, в който Натали ще редуцира спирките на метрото, а аз ще се стремя да ги увеличавам. След като видяхме как американските политици махат с охранèни китки, на спокойствие и без лимити продължаваме към шоуто на Хю и видовете джин в английската столица. Хю е Хю Джакман, който … Continue reading Още 48 британски часа – 2/2: Hugh Jackman & Gin Craze
Винен туризъм? Тренд си е отдавна. Посвещавам един уикенд на него и на сутрините с пържени филийки. Внимавайте, човек много се размечтава с един такъв текст пред себе си. В Мелник съм била веднъж, на 13 години. Заведе ме баба ми с нейните колеги. Тогава за пръв път дегустирах вина. Тогава открих малиновото вино, което … Continue reading Мелник, моя малка Бургундия
Визитите ми в Лондон стават все по-краткотрайни напоследък, но това не бива да ви подвежда. Ходила съм десетки пъти и до края на годината вероятно ще добавя още няколко към тях. Ще разберете защо. Сега важното не е количеството минути, а качеството. И за да ви го докажа, ще разправям накъсо и натясно как хванахме … Continue reading Още 48 британски часа – 1/2
В неделя Олга ме събуди по телефона в 9. Понякога е кофти да те събудят в 9 в неделя, когато си си легнала преди 4 часа. В Пловдив щяло да вали. Щяло много да вали. Останах да се излежавам още малко, за да се отдалеча от вземане на решения. После взех решението да събудя Натали. … Continue reading В Капана на дъжда и преди него
Когато и Лондон те привика към себе си, и The Clash те привикат към Лондон, просто отиваш. Взимаш само една раница и отиваш. Днес съм там и аз, този път без да се подвизавам между брулените хълмове – всичко е свят, цвят, липса на смут и безсмъртие. Да видим какво откри Лондон за мен след … Continue reading London calling
Хладните дни на граничната точка между зимата и пролетта нямат нищо общо с хладните дни на граничната точка между есента и зимата. Никога не са имали и никога няма да имат. Всичко е цвят и ухание. Не искам да бягам, но ще го направя, за да усетя пролетта и в пространството, не само в кухнята. … Continue reading Цветница 2019
Следващият полуден в Париж започва от нулевия километър на Франция, който е позициониран пред катедралата Notre Dame и служи за строг ориентир при разполагането в пространството на всички останали градове. По него се разполагам в пространството и аз. Правя остър завой по Rue de la Cité и минавам през Marché aux Fleurs. Това е пазарът … Continue reading Полуден в Париж: от пазара с цветята до Александър III
