Пяната на дните е красива и след есента. Да я изтичам боса през полумаратон Не искамДа я разбия на прах от полубожествоНе могаДа я превърна в парад на суфражеткиСлушай Диктовката по френскиЖестоките герои на нашето времебез капка кавказки романтизъмБроя полугласноПризнавам Тихите падения в думиБележките през ред в очертаното полес падеж по течението и много точкиПовече парчетаНе … Continue reading Парад на суфражетки
Ното е най-просторният дом на сицилианския барок. Той се отличава с нещо повече от пищните извити детайли и орнаменти, които свързваме с бароковия стил. Гротескови маски, балкони с метални декорации и падаща растителност, херувими, глави на лъвове и други създания са само част от елементите, с които са наситени улиците на Ното. Любопитно е, че … Continue reading Барок в Сицилия: Ното
“Винаги някъде е лято, затова пътуваме.” Едно от най-мъдрите неща, които някога са ми казвали. Репликата е на мама, а аз съм примерна щерка и се старая да изпълнявам заръките ѝ. Като една истинска слънчева дива се отправям към Сицилия през октомври, за да отпразнувам рождения ми ден. Сицилия през октомври предлага на посетителите до … Continue reading Винаги някъде е лято, затова пътуваме
Морето в залязващото лято и ранната есен не носи общоприетите асоциации за ледено кафе, стичащи се капчици пот, пясък по банския костюм и вода, чиято температура е по-висока с приключването на деня. Морето в края на лятото е малко по-различно. Напоследък доста се говори за онова отминало време, в което къмпингът на първа линия е … Continue reading Морска ретроспекция
Още помня първата градинска люлка, на която съм се качвала. Била съм на 4. В двора на село имаше един зелен лост, на който се тупаха килими след зимата, през останалото време с татко Боби се съревновавахме по издръжливост за увисване на ръце. На същия този лост дядо ми връзваше една малка люлка със сезал. … Continue reading Once upon a time (not) in Hollywood
Докато половината ми Facebook познати са в Чехия на Let It Roll (половината от половината – като диджеи, другата половина от половината – като посетители), аз си стоя в София и си ходя на работа. За да ми бъде по-малко тъжно, реших да пренеса фестивалната атмосфера и в моя офисен ден. Как се случва това? … Continue reading Фестивално лято 2019
Една винарска изба в Лансароте никога не стига. Един ден за обиколка на винарски изби също. Ако питате мен, и една 10-дневна почивка на този канарски остров няма да свърши работа. Всеки винен пътеводител на Лансароте Ви предлага различен списък, но някои от имената се открояват: La Geria, El Grifo, La Florida, Bodega Vulcano, Los … Continue reading Вино в Лансароте
Мда, отново ще си говорим за Лондон. Лондон, в който Натали ще редуцира спирките на метрото, а аз ще се стремя да ги увеличавам. След като видяхме как американските политици махат с охранèни китки, на спокойствие и без лимити продължаваме към шоуто на Хю и видовете джин в английската столица. Хю е Хю Джакман, който … Continue reading Още 48 британски часа – 2/2: Hugh Jackman & Gin Craze
Винен туризъм? Тренд си е отдавна. Посвещавам един уикенд на него и на сутрините с пържени филийки. Внимавайте, човек много се размечтава с един такъв текст пред себе си. В Мелник съм била веднъж, на 13 години. Заведе ме баба ми с нейните колеги. Тогава за пръв път дегустирах вина. Тогава открих малиновото вино, което … Continue reading Мелник, моя малка Бургундия
Визитите ми в Лондон стават все по-краткотрайни напоследък, но това не бива да ви подвежда. Ходила съм десетки пъти и до края на годината вероятно ще добавя още няколко към тях. Ще разберете защо. Сега важното не е количеството минути, а качеството. И за да ви го докажа, ще разправям накъсо и натясно как хванахме … Continue reading Още 48 британски часа – 1/2
