"Най-големите престъпления на света не се извършват от хора, които нарушават правилата, а от хора, които ги спазват. Хората са тези, които следват заповеди да пускат бомби и да избиват." Банкси е име и същевременно е мистерия; Банкси е ирония и същевременно е тъга; Банкси е самостоятелна институция и същевременно е всички нас. Изложбата на … Continue reading Banksy: The Show Must Go On
„…за благодарност ще запаля свещичка на всеки олтар в Рим.“ Някъде по Via della Luce двойка италианци четат Борхес, докато си взимат вана, а през отворения прозорец се носи уханието на прясно сварено кафе от бакалията на долния етаж. Понякога трябва да сме заедно някъде далече, за да разберем колко сами сме у дома. Лоренцо … Continue reading ROMA
Миналият вторник избягахме за 48 часа. В онзи наш трети дом, в който не се бяхме връщали от месец. Там, където цветът на светофарите няма значение, където захарта в кафето се счита за грях, където всеки ден е като първия дъх на дълго чакана афера. The Man. The Music. The show. И Тръмп от прекалено … Continue reading 48 британски часа
Днес ще си говорим за Берлинале – точно така, онзи филмов фестивал, на който знаем, че се гледат много европейски филми, представят се много независими проекти, случват се много премиери. Този февруари трябваше да направя един много нелеп избор, и все пак – избор, който щеше малко или много да промени следващите ми месеци в … Continue reading Берлин по време на Berlinale
Първият месец на новата година вече измина. Няма да си водим равносметки за него, всички знаем, че едва ли сме стигнали толкова високо, колкото мечтаехме. Важното е да продължаваме да мечтаем и да замахваме с крилете си все по-силно всяка сутрин. Deichmann отговарят за нашата приказка този месец. Не носим кристални пантофки, тъй като не … Continue reading За януарските приказки
Kinky Potion Portion 