Като бях малка, майка ми ме водеше на театър за ръка. Имаше месеци, в които нямаше за какво да се редим за билети (тъй като тогава все още трябваше да си купуваш билети от касите и беше процес, а не събитие), понеже всичко бяхме изгледали. Спомням си, много обичах да ходим в Музикалния театър, там … Continue reading Джеймс Макавой между Сирано дьо Бержерак и геният на британското театроправене
Във време, в което всеки се опитва да живее по-здравословно (или поне да изглежда така), да изпиеш чаша мляко с мед не е достатъчно. На пазара има редица алтернативи, които са едновременно по-благоприятни за здравето и по-засищащи за сетивата ви. Една такава алтернатива е златно лате с куркума. Името е красноречиво. Златно лате е течност … Continue reading Златно лате с куркума
Не си спомням с точност кога се запознах с The Clash. Вероятно е било след като Олга замина за Щатите и откри нова музикална вселена за мен. След това помня как сме ги слушали в колите с приятели, докато пътуваме към морето. После бяха клубовете в Берлин, където рисувахме по ръцете си печати за вход … Continue reading Лондон вика с The Clash. 40 години от London Calling
Знаете на какво учат децата за светлите празници: бъдете послушни и ще получите подаръци. Колкото по-послушни, толкова по-големи и пищно пакетирани. Бойкот. Днес ще говорим за еко подаръци за Коледа. Грандоманията по отношение на придобивките обхваща все по-велики размери. Всеки мол ни натяква, че колкото по-скъп е подаръкът, толкова по-поласкан ще се почувства любимият човек. … Continue reading Еко подаръци за Коледа
"Най-големите престъпления на света не се извършват от хора, които нарушават правилата, а от хора, които ги спазват. Хората са тези, които следват заповеди да пускат бомби и да избиват." Банкси е име и същевременно е мистерия; Банкси е ирония и същевременно е тъга; Банкси е самостоятелна институция и същевременно е всички нас. Изложбата на … Continue reading Banksy: The Show Must Go On
Още помня първата градинска люлка, на която съм се качвала. Била съм на 4. В двора на село имаше един зелен лост, на който се тупаха килими след зимата, през останалото време с татко Боби се съревновавахме по издръжливост за увисване на ръце. На същия този лост дядо ми връзваше една малка люлка със сезал. … Continue reading Once upon a time (not) in Hollywood
На много места четох, че последният уикенд на юли бил специален. Стори ми се като едно съвсем адекватно извинение за бягство. И понеже доста хора бягаха към морето в този момент, а през годините доста съм се надишала на чистия въздух на Царигрáдското, реших да тествам един малко по-различен трип, малко по-премислен. Той стартира в … Continue reading Как да бъдем еко до морето
Тази неделя сестринското време за разходка протече по малко по-различен начин. Вместо да се тъпчем с храна някъде, отидохме да се заситим с изкуство. Хайде да си представим това: арт пространство, в което разнообразието е пъстро като видовете крафт бира на пазара; иновативни дрехи от устойчиви материи; идеи; дизайн; простор; интериор; екстериор; за финал - … Continue reading Art classes. Уроци по изкуство
Днес ще си говорим за Берлинале – точно така, онзи филмов фестивал, на който знаем, че се гледат много европейски филми, представят се много независими проекти, случват се много премиери. Този февруари трябваше да направя един много нелеп избор, и все пак – избор, който щеше малко или много да промени следващите ми месеци в … Continue reading Берлин по време на Berlinale
Ако Алиса живееше тук и сега, Белият заек не бързаше заникъде, а Лудият шапкар наливаше просеко вместо чай, то несъмнено тези трима симпатяги щяха да се срещат в Wonderland Desserts & Cocktails. Welcome to Wonderland е място, в което времето спира и ни оставя да се поглезим. Пардон, оставя ни да бъдем поглезени. Отваряме гардероба, … Continue reading В страната на чудесата: Welcome to Wonderland
