Рискът на пътешественика обикновено се случва неподготвено. Поне на определен процент от цялостната картинка.

Рискът на пътешественика ме отвежда към Bajo del Risco – лансаротски плаж, до който се стига за около 55 минути. 40 от тях са спускане през тесничък сипей, тире, пътечка, криволичещ през планината от засъхнала лава. 12 са бързо и нетърпеливо ходене до пясъка, скрит зад многото дюни. Останалите 3 минути са две почивки за глътка вода + няколко препъвания. За да си научи човек урока, че в живота винаги трябва да бъде нащрек.

Дори в почивния съботен ден на цялата ивица от над километър има сумарно около дузина души. Някои са ентусиасти и носят чадъри, други се излагат директно върху горещите камъни, а трети се отдават на импровизирани биваци с чаршафите, които предварително са задигнали от хотела.

Пясъкът е микс от жълто, бяло, черно, оранжево, червено и кафяво, а водата е чиста и девствена като свивките зад коляното ми.

Тук-там прелитат чайки, а само “там”, някъде из склоновете, се чува как диво животно бере душа и мучи, реве на пресекулки.

Вятърът рядко притихва, като че предпочита да разнася тена равномерно и да прави музика с шмугвания между чаршафа. Онези някогашни банани вече са каша, зелената трева в пустошта е почти легална, с малко неизвестни, а минералната вода е необходимост, която трябва да бъде изпита предимно преди изкачването на склона.

Trendy е отново да четеш книга, стига модата да е на преден план. За някои е във ваканция преди представяне на нова колекция, затова четат избирателно, а притварят очи с приятна от слънцето умора винаги, при това в такт с вълните, особено ако решат да отворят клепачите.

Мъдър човек е бил Сезар Манрике да си стои тук, от него точно се уча да рисувам почти голa в пясъка и да презирам 5-звездния хотел, в който се озовах – същият онзи, от който всъщност отмъкнах чаршафите.

Животното бере душа все по-близо, а градчетата остават все по-далече. Почеркът се разкривява и загубва характерната мнителност, за да освободи място на още малко от пъстрия пясък да се преплете между изсветлелите кичури солена коса.

Влизам във водата и никога няма да бъда същата.

Със загорял от слънчеви лъчи гръб,

Лилия