Jameo от испански звучи така: място, потънала земя, върху която вулканичното гърло се отваря.

Jameos del Agua, или пещерите на водата, са подводни пещери, разположени в северната част на Лансароте, в областта Ария. Преди 3000 години на това място се е разливала лавата на изригналия вулкан Монте Корона (Volcán de la Corona). Днес там е отпечатан геният на Сезар Манрике.

Манрике е човек, посветил живота си на Лансароте. Целта на твореца е била да съхрани благата на територията, като създаде природни атракции, центрове на изкуство, култура и туризъм, където хората да се наслаждават на чудесата на острова.

Jameos del Aqua е първият подобен център, които роденият в Аресифе гений изгражда. Пещерата е удоволствие за сетивата, светлините се отразяват във водните площи и рикошират пречупени във всички ъгли. През Jameos del Agua минава така нареченият Тунел на Атлантида (Túnel de la Atlántida или Tunnel of Atlantis). Той се е формирал чрез разпиляването на вулканичната лава в океана и нейното засъхване навътре в него.

Сезар Манрике запазва естествения вид на мястото, като го адаптира и го превръща в екосистема. Нещо повече: лагуната в първата пещера, Jameo Chico, е единствената среда за 12 ендемични вида, включително и слепи раци (blind carbs) – специфични прозрачни безгръбначни, характерни само за този район на Лансароте, които не могат да бъдат открити на друго място по света. По този начин се съхранява и биоразнообразието, именно с тази цел не е приет и старият туристически обичай да се мятат монетки във водата.

Във външната част на по-голямата пещера, Jameo Grande, окото моментално е привлечено от кристален басейн. Някога е било позволено за всички да се къпят в него, но днес тази привилегия има единствено кралят на Испания. Дали Фелипе VI прави дължини в басейна – това не мога да ви кажа, обаче пък аз си сътворих голяма част от снимките, на които приятелчетата във Facebook се удивляват.

Милата палма, която прегръщам, е на повече от сто години. На добра локация е избрала да си остарява, надвесила се над водата и може би мъничко нарцистично оглеждаща се. Флората предлага още куп свежи растения, сред които и големи огненочервени хибискуси.

Има още два акцента на това пространство, олицетворяващо хармонията между природа и изкуство: Аудиториумът (Auditorium) и Къщата на вулканите (Casa de los Volcanes).

Аудиториумът е концертна зала, която се слави с отлична естествена акустика – такава, каквато само една вулканична пещера би могла да предложи. В нея се случват всякакви музикални изпълнения, от класически концерти до диджейски скърцания. Типичен сценарий, ако сте на екскурзия до Лансароте с любимия/любимата, е да закупите билети за някой от концертите и да запазите за вечеря една от романтичните маси, кацнали навсякъде из Jameos del Agua.

Къщата на вулканите е музей и интерактивно пространство, в която можете да разучите феномена, наречен Вулкани, в детайли. Проследени са изригванията на вулканите на и под Канарските острови. Последното изригване всъщност не е толкова далечно – през 1971 на остров Ла Палма, тъй че е важно вулканичните дейности да бъдат зорко съблюдавани.

Част от използваните за целта уреди, както и графиките, отчитани от тях, също могат да бъдат погледнати в Casa de los Volcanos. Зад стъклени похлупаци са разположени и всички видове пясък, които се намират по плажовете на Лансароте (а те са много!). Във вулканичната къща има и изложба, посветена на Хесус Сото (Jesús Soto) – художник и архитект, ударил едно рамо на Макрике с Jameos del Agua.

“We had to go deep into the darkness to find the light that was to forever change the way in which we perceive the island.”

Впуснете се и вие в тъмнината, за да откриете светлината, която ще промени начина, по който възприемате острова. А и целия свят около вас.

Малко черен пясък донесе:
Лилия Дакова, пътешественик.