Не знам кой ни учи, че сладки са само онези шестнайсет, които за повечето от нас вече са минали и заминали. Всяка възраст може да бъде сладка, стига да не си алергичен към какао или захар, макар че дори тогава има естествени заместители, които да внесат сладост в годината.

Аз съм Лилия, 28-годишна. От днес.

Равносмятам в движение, докато ме шофират към офиса и крепя банички с тиква и орехи, боза, кутии с торта, малини, грозде и розе. Ще бъде сладка година, обещах си.

В периода между 15 и 21 бях заета да празнувам по седмици и да се напивам с щура компания от приятели, с които затваряхме заведения, за да пием вино, коктейли, водка, бира и доста миксове от изброените алкохоли.

Между 22 и 27 бях заета да се депресирам от няколко дни преди датата на рождеството как съм почти възрастна, имам все по-малко приятели, с които вече не сме така щури и затваряме входа на такситата в 2 през нощта, за да се прибираме вкъщи.

За пръв път от доста време насам тази година усещам баланса, който тече във вените ми. Не съм нещастна, задето не събирам 57 човеци на гости, не съм нещастна, задето не получавам валентинки и букети от непознати, не съм нещастна, задето няма да обикалям барове довечера.

Щастлива съм, че получавам мода за напреднали, памет за съхранение на спомени, планински гледки, вино, зехтин и пожелания да следвам сърцето си. Щастлива съм, че докосвам малко, но качествено един малък брой от качествени хора. Щастлива съм, че най-сетне се научих как да бъда обичана. Щастлива съм, че подредих правилно пъзела с приоритети в живота. Щастлива съм, че имам елегантна татуировка, а не изпечени нокти. Щастлива съм, че умея да пиша така, че да стигаш до края на публикацията ми. И за други неща съм щастлива, но една девойка не бива да целува и да разказва.

Снимките не са от рождения ми ден. Днес нямам време да правя фотосесия. Искам да започвам да ги живея тези 28, защото са си мои, лични и по-сладки от всичко досега.

Наздраве за сладките 28!
– от едно пораснало момиче