Запознах се с Париж, когато имах 14 години и 15 пролети. Бях млада, наивна и подлежаща на влюбване.
Влюбих се бързо, от пръв поглед – този от хълма Montmartre.
Днес съм млада, наивна и все така вечно влюбена в същия този Париж, който ме посрещна на 14 и гравира свещеност в сърцето и простор около мечтите ми.

Предлагам да ви разведа из хълма на тази святост с всичките копнежи, които са скрити между павираните улички. Разходката продължава половин ден и се меморизира за цял живот, така че отворете ново чекмедже, пускайте вътре изписани листове хартия и накрая сложете един катинар като онези, които влюбените преди заключваха на Pont des Arts, а днес разполагат из цял Париж.

Монмартр (Montmartre в превод звучи като “планината на мъченика”; мъченикът е Сен Дени, който е бил обезглавен на същото място) някога е бил отделно селце, привличащо артисти със своето очарование.

Булевардът Клиши дава началото и на потока от платена любов, и на малките пътечки, по които се изкачвам. По хълма са творили Дега, ван Гог и Матис, там е поживял Реноар, също и Мирò, а в кабаретата са празнували Модиляни и Пикасо. По хълма ходя и аз с моята рокля в цвят мечта, която се върти и разлива като въртележката в подножието му.

Ако се озовете в района, трябва задължително да направите няколко неща:
• да изберете стълбите, а не технологията на изкачване по метални релси
• да опитате макароните на Maison Georges Larnicol
• да влезете в някое от кафенетата сутрин, да изпиете едно café crème, любувайки се на млечната пяна, да затворите очи и да се пренесете в XIX или най-късно в 20-те на XX век

• да бъдете нащрек и да се оглеждате между евтините сувенири за елементите, загатващи за някогашния разкош, който се е изливал по наклонените улици, за да залее града
•  да поседите безвременно в базиликата Sacré Cœur или да се изкачите по онези 300 стъпала, които водят до панорамната гледка над Париж

Направих всичко това. Сега се завъртам още веднъж, докато цветовете на роклята ми се слеят, а печатът на Montmartre в сърцето стане още по-релефен, за да продължи да оставя гравюра върху всяка моя пролет.

Лилия Дакова, пътничка