Следващият полуден в Париж започва от нулевия километър на Франция, който е позициониран пред катедралата Notre Dame и служи за строг ориентир при разполагането в пространството на всички останали градове. По него се разполагам в пространството и аз.

Правя остър завой по Rue de la Cité и минавам през Marché aux Fleurs. Това е пазарът с цветята, сезонни и екзотични, малък оазис в сърцето на града. През топлите месеци отпред са извадени саксии с всевъзможни цветя, храсти и други растения – рози, лавандула, хризантеми, рододендрони. В момента е студено, но витрините са отрупани с цветовете на огромни орхидеи, които се усмихват кокетно и се надпреварват коя да плени сърцето ти така, че да я отнесеш у дома.

В моя багаж няма място за орхидея, но в ръката ми можете да видите поредния плик с кроасани. Настъпва минута за реклама и благодарности към гените на мама, които ми позволяват да прекалявам с тестото и въпреки това да тежа под 50 килограма. Докато минутата изтече, вече съм стигнала Rue de Rivoli.
За Риволи имам забавна история от тийнейджърските години. Отварям скобата…

Гостувах на приятелката ми Алекс в Париж през януари 2010. Една сутрин двете хванахме метрото и се разделихме на Châtelet – тя продължи към университета си за две лекции, аз изскочих да шопингувам по Риволи. Разбрахме се да се чуем, когато приключи, за да ѝ кажа до коя част на Парижеца съм стигнала. Четири часа по-късно Алекс телефонира, а аз току бях седнала в Starbucks на същата улица и бях окупирала три стола – един за умореното ми от събличане и обличане тяло и два за покупките в резултат на това събличане и обличане. Пропуснах да ви кажа, че разстоянието от метрото на Шатле до Старбъкс е 550 метра в права линия. За 4 часа. Магазините обаче са много, а, както всяка уважаваща себе си дама знае, януари е месецът на разпродажбите в Париж… Добре си прекарахме, Алекс, благодаря, че ме приюти и ме води да пия шардоне от Georges V чак до Asnières-sur-Seine.

Затварям скобата и се връщам обратно към днешната дата и същата улица Rivoli. Този път шопингувам разумно, като едно пораснало момиче с почти потиснат афинитет към бързата мода. Купувам само една феминистка книга и тъмносиньо дантелено бельо за специални случаи. Кой каза, че жените се владеели трудно?

Минавам покрай Лувъра и неговите пирамиди, но не влизам през тях. Половин ден е прекалено кратък отрязък, за да се погълне дори умиращият роб на Микеланджело, какво остава за мистерията около усмивката на Мона Лиза. Продължавам към Palais Royal и най-сетне се изпълнява мечтата ми да съм цветен контраст до черно-белите колони на Даниел Бюрен.

Артистът ги издига във вътрешния двор на Пале Роял (“palais royal” – кралски дворец) още през 1985 г. Отзивите за тях са доста противоречиви от самото начало, често колоните се сдобиват с лозунги или стават повод за сериозно обществено негодуване. През този следобед обаче никой не негодува, а върху повечето колони няма нищо. Само една от тях се сдобива с кацнала Лилия, позираща за снимки.

След като от всичките 17 кадъра успешно се откриват два, на които се харесвам, разходката продължава по Champs-Élysées, това възпято от Жо Дасен авеню, което преди по-малко от два века е съхранявало изкуство под улични лампи и дами с камелии, които са носели кожи през зимата и семпли рокли през лятото.

Днес Шанз-Елизе предлага на посетителите на Париж неонови табели, сладкарници като Ladurée с маси, за които трябва да чакаш, както и изпочупени витрини – наследство от шествията на жълтите жилетки, които се събират да протестират всяка събота (линквам тези мирни немирници не защото ви подценявам съвременната обща култура, а защото има шанс и надежда блогът ми да се чете от някое необременено съзнание и след 8 години, когато те са позабравени).

Понеже днес не е събота, стигам благополучно до Place de l’Étoile (буквален превод – площадът на звездата, а официално име – Place Charles de Gaulle, площад Шарл дьо Гол), където се кипри и Триумфалната арка (Arc de Trioumphe). Със своята масивност арката припомня на парижани за триумфа на Наполеон при Аустерлиц.

От тази звезда извират 12 лъча – Avenue Champs-Élysée (авеню Шанз-Елизе), Avenue de Friedland (авеню Фридланд), Avenue Hoche (авеню Ош), Avenue de Wagram (авеню Ваграм), Avenue Mac-Mahon (авеню Мак-Маон), Avenue Carnot (авеню Карно), Avenue de la Grand-Armée (авеню Гранд-Арме), Avenue Foch (авеню Фох), Avenue Victor Hugo (авеню Виктор Юго), Avenue Kléber (авеню Клебер), Avenue de l’Iéna (авеню Йена) и Avenue Marceau (авеню Марсо).

Хващам последното, за да се озова обратно на левия бряг на Сена, по който тръгвам към моста Александър III (Pont Alexandrе III), един от най-пищните в Париж. Кръстен е на същия Александър, който е дядо на любимата ми Анастасия. Ако търсите instagrammable кът във френската столица, определено този е един от тях. Златистият разкош на нимфи, крилати коне, лъвове и други създания е разпределен в четири основни тематики: Франция през Средновековието, Франция през Ренесанса, Франция при Кралят Слънце Луи XIV и Франция в Новото време. Снимката е от страната на Франция на Новото време.

Слънцето залязва с още една въртележка и много светлина. Ще енергоспестявам тепърва, сега живея с ритъма на Париж.