Ами ако всеки град си има музикален фон, с който се свързва в съзнанието ви?
Лондон вика заедно с The Clash и Roger Miller върху подложка от целия дръм енд бейс на 90-те.
Париж за мен е Ванеса Паради с “La Seine” и отваряне на фурна за хляб.
Рим е “Musetto” на Доменико Модуньо и разливаща се вода от скрит фонтан.
Берлин е “Turbo Killer” на Carpenter Brut, тракащи прибори за брънч и хлопнати врати на клубове, от които не искам да си тръгвам.
Мелодията на София е “In The Eye of The Beholder” /unreleased/, акустиката на хладна църква в събота сутрин и трамваят, който не бърза.

В Барселона дискриминацията е на друго ниво. То определено не докосва зелените папагали и свободата да се мислят за гълъби.
Как звучи Барселона? Моята Барселона е микс между Lla làgrima с “La vida es desfà” и непринудеността на града през призмата на D Kay & Epsilon.
Като цяло е трудно да разплетете нишката от звуци и да си откраднете само няколко. Ще се спра на част от акцентите в каталунската столица и ще ви дам подсказки какво да очаквате от тях.

Щастливи и симпатични като ученички. Така изглеждахме в шести клас, така сме си и през 2019, когато се виждаме из Европата.
Barceloneta
Плажът Барселонета е вълни, ролери и птици. Там се срещнахме с града и спокойствието му за пръв път през онази 2012, която в момента ми се струва толкова далечна. Японската храна в хартиени кутийки беше най-бързият вариант за обяд на брега, тъй като Барселона имаше толкова неща, които искаше да покаже в рамките на слънчевите дни. При това посещение минаваме само за да кажем на Барселонета едно фриволно “оляааа”. Този път няма да бързаме, ще хапваме бавно и напоително и ще обменяме приказки за живота.
Кока в готическия квартал
Вечеряме в L’Antic Bocoi del Gòtic – едно от заведенията, кацнали между римските стени в готическия гвартал (Bari Gòtic). Coca не е наркотик, кока е каталунски специалитет, подобен на пица – тесто с различни съставки отгоре. Често се сервира върху плоча и се консумира с локална бира. Каталунската кухня е наситена на разнообразни съставки, чиято комбинация понякога може да ви се струва неуместна. Оказва се обаче уместна, дори ако заложите на безмесна композиция. Има и сладки coca рецепти, а атмосферата в L’Antic Bocoi del Gòtic е супер приятна: рустик, но от съвременния, с каменни стени с картини и приглушена светлина. Звуците са на примляскване, защото е толкова вкусно, че почти забравяш да си говориш с компанията.
L’Antic Bocoi del Gòtic ще откриете тук:
Baixada de Viladecols, 3, 08002 Barcelona
Скейт култура
Nevermind е бар, който звучи по два начина: със скейтъри върху скейтборди, които отиват да пият бира и със скейтъри върху рампа за скейтборди, които вече пият бира. Барът е очарователен в своя безпорядъчен ред, предлага дори пуканки на посетителите, за да може последните съвсем да се чувстват като в клип на американска пънк-рок-алтернативна банда. Аз не се чувствам точно така, но си припомних ученическите ми години и гаджето, което ми подаряваше дивидита на Бам Марджера.
Nevermind Barcelona ще откриете тук:
Carrer d’Escudellers Blancs, 3, 08002
Монтжуик
Монтжуик (Monjuïc) в Барселона е името на хълм и на парк, и на крепост от XVII век, и на квартал. Не стигнахме до крепостта, но се завъртяхме няколко обиколки из квартала Монтжуик, разходихме Майло в парка Монтжуик и гледахме панорамата от върха на хълма (висок около 185 метра). Други интересни обекти, които звучат по хълма Монтжуик в Барселона, са Fundación Joan Miró (Фондация Жоан Миро, събираща гения на Миро и фонтана с живак на Александър Калдер) и Estadi Olímpic (Естади Олимпик, олимпийският стадион).
Във втората част със звуците на Барселона ще си говорим за абсент, пинчос барове, прясна паста, музеи за шоколад, още панорамни гледки и комерсиални паркове.
Не пропускайте да се запознаете и с най-добрите кафенета в каталунската столица. За интровертните винаги ще се намери чаша филтрирано кафе, което да придаде екстра вкус на живота.