Когато и Лондон те привика към себе си, и The Clash те привикат към Лондон, просто отиваш. Взимаш само една раница и отиваш.

Днес съм там и аз, този път без да се подвизавам между брулените хълмове – всичко е свят, цвят, липса на смут и безсмъртие. Да видим какво откри Лондон за мен след един тюб райд от Heathrow до Tower Hill.

Галериите

Ако бях резидент на града, щях поне малко да презирам свободата на достъп до Националната галерия и Тейт. Тъй като съм обикновен турист, мога да се насладя на тази свобода, да се дразня на групите с китайци и само да се поставя на мястото на лондончани със съчувствие.

В Националната галерия тичам към Моне. Снежната покривка на Лавакур, чадърите на плажа в Трувил и лилиите – безкрайните лилии на Живерни и серията с мостове. В Тейт редя космическия таймлайн на художници, опитвам да разбера тропическите градини на модерното изкуство и си спомням чрез LED светлини и мотивиращи букви, че жените сме по-силни, когато сме заедно.

Новооткритите квартали

Десетки пътешествия до Лондон по-късно, все има квартали, които тепърва трябва да се опознават. Хакни е един от тях.

Срещам се с Валентин, който живее там и ми разказва за историята на квартала – Хакни бил артистичният спот на Лондон. В него е имало художници, писатели, поети, артисти. В момента Хакни е квартал на хипстъри и артифициални художници, писатели, поети и артисти. Всички онези хора, които парадират със своята информираност на тема изкуство, обикалят по модерни нощни барове и пият до безпаметност по време на bank holidays, уикенди и стандартни дни от седмицата.

Аз се озовавам на парти във Village Underground – пространство, открито през 2007 г., което се намира на стара линия на метрото, в стар склад, и е досглобено чрез рециклирани вагона на метрото и транспортни контейнери. Служи за концерти, партита, изложби, театрални постановки и всякакви други пърформационни вариации. На партито почитаме Kemistry, която си отиде от дръм енд бейс света преди 20 години.

Локацията е на Holywell Lane, където е и най-голямата стена в цял Лондон, посветена на улично изкуство. В момента от нея със закачливо непослушание ме гледа Алекс от “Портокал с часовников механизъм”. Естествено, той пие мляко и е дело на Zabou – французойка, живееща в Лондон, чиито произведения задължително трябва да разгледате.

Third wave кафенетата

Ако случайно ви е омръзнало да разказвам за third wave кафенета, sorry not sorry – аз все още откривам чар и добро филтър кафе в тях. Този път се спирам в Department of Coffee and Social Affairs – мъничък gem в Сохо.

Single origin кафето им е супер (сингъл ориджин кафе = кафе зърна, добивани от един производител или един регион в дадена страна; при него знаеш съвсем точно откъде пристига кофеиновата ти напитка). Кафето се пече в East London. Има и колд брю. Какво повече може да ви е нужно? Една сестра, с която да споделите удоволствието.
Оп, имам я и нея.

Горе-долу така се изобразява едно щастие в Лондон.