Миналият вторник избягахме за 48 часа. В онзи наш трети дом, в който не се бяхме връщали от месец. Там, където цветът на светофарите няма значение, където захарта в кафето се счита за грях, където всеки ден е като първия дъх на дълго чакана афера.

The Man. The Music. The show.

И Тръмп от прекалено близо.

Няма да ми повярвате, но аз все пак ще ви го кажа. Миналия вторник президентът Тръмп имаше визита в Лондон. От политика никога не съм разбирала. Единствените източници, на които вярвам, са филмите на Майкъл Мур и масовите протести. Тръмп ни помаха. Да, поне вече знаем, че със сигурност е истински. Защо Саманта Джоунс флиртува с този плод на американския пазар ще си остане завинаги тайна. Все едно, един час от живота на твърде много хора мина в чакане президентът на САЩ най-после да излезе от кралския дворец с диетичната си кола и английската милиция да отвори отново улицата отпред за нас – пешеходците от простолюдието, които знаят, че диетичните напитки са пълна измислица.

Всеки път, когато съм в Лондон, има протест пред Националната галерия. Този път доста се бяха постарали. Имаше вестници на анархистите, плакати за бунтовниците, табели от потисниците и много, ама много музика. Въобще, имаме какво да крадем.

Някъде из тези 48 часа събрахме смелост да действаме без карти. Интуицията ни заведе при много тортички, пастички, ягоди с крем, ягоди без крем, десетки видове морковени сладкиши, розов фъдж, кроасани от зелено тесто, пайове, сирена и още. За първи път не прекалихме.

Един грешен завой по-късно пеехме под дъжда към онази известна арена, на която преди три години плаках от щастие. Колко бързо лети времето. The O2 ни посрещна с широко отворени врати. Не пренебрегнахме родните традиции и два коктейла по-късно се озовахме в лъскавия салон за подбрани гости преди концерта. Любимата Лилия се мъчеше с вълнението покрай предстоящото събитие. А Хю Джакман със сигурност е събитие, особено когато пее и танцува степ едновременно. Мюзикълите са ни страстна тема, още по-страстна от върколака на Марвел, макар въпросът да е спорен.

The Man. The Music. The show. е първото световно турне на Хю Джакман. Нямаше правостоящи, не беше типичен концерт. И спектакъл не беше съвсем. Нито пък шоу. Компилация от форми и разбирания. По-скоро ни хареса, въпреки че симпатията към Великия шоумен съвсем не я броим като обективен аргумент.

Пожелавам ви да познаете и вашия трети дом в светофарите, на които пресичате на червено без да се оглеждате.

Поздрави,

Натали

(и не пресичайте на червено!)