Мда, отново ще си говорим за Лондон. Лондон, в който Натали ще редуцира спирките на метрото, а аз ще се стремя да ги увеличавам. След като видяхме как американските политици махат с охранèни китки, на спокойствие и без лимити продължаваме към шоуто на Хю и видовете джин в английската столица.

Хю е Хю Джакман, който за вас може и да е просто един успешен върколак, а може и дори това да не е, особено ако не сте фенове на Marvel. Аз положително съм фен на тази Вселена, но на Хю съм фен и по друга линия. Тази вечер в Лондон той ще пее, ще танцува, ще разправя смешки по сценарий и ще посвети целия спектакъл на жена си.

Последното само по себе си не е особено tough-guys-don’t-dance-жест – не че Хю има нужда да доказва мъжество при наличието на черна вталена тениска –  и не ме кара да сърцетуптя, признавам си, но вероятно отглеждането на две осиновени дечица, докато възлюбеният ти обикаля филмови премиери из цял свят, е ангажимент, заслужаващ посвещение на един концерт. Или на 80 такива. Поздравления на двамата, аз се връщам обратно към Най-великия шоумен.

Първа точка от дневния ред:
The Man. The Music. The Show.

Така е наречено турнето на мистър Джакман с въпросните 80 дати из Европа, Америка, Нова Зеландия и родната му Австралия. Нашата дата е втората за Лондон и се провежда в O2 Arena. Капацитетът на венюто е 20 000 души. Не е запълнено на макс, тук-там има някоя празна седалка. Лошата новина е именно в обстоятелството, че всички места са седящи, никой не правостои. Освен самия Хю и танцьорите, разбира се. Минахме през The Greatest Showman, Клетниците и малко Бродуей, попяхме си от столчетата като ученички, в един момент не издържахме и станахме да си повикаме както е редно.

Малко сме сърдити на шоумена, задето изпя последната си песен, помаха на трите режисирани посоки в залата, обърна ѝ гръб и светна лампите. Очаквахме една доза повече любов и може би някое друго парче след обявения финал. Но ще опитаме да не бъдем злопаметни, именно заради онази черна вталена тениска, с която ни танцуваше степ от сцената.

За по-малко от половин час успяхме да се изнесем от арената и да се внедрим с все тълпата в Jubilee линията на метрото. Толкова бързо прибиране дори от Парти центъра на 4КМ рядко ми се случваше.

Втора точка:
Джин в Лондон. Gin Craze

All Bar One The O2

В Лондон пият джин още от XVII век. Имат си дори период, известен като Gin Craze – лудост по джин/мания за джин. В един момент от историята, внасянето на алкохол в страната (като френското бренди, например) започва да се облага със солидни данъци. Същевременно произвеждането на джин без лиценз е легално. Ето как хиляди магазинчета за джин отварят врати из цяла Англия. Така се стига и до Gin Craze, състояние на масова опияненост. Лондон е дишал пàри от джин. Налага се Парламентът да издаде не един, а цели 5 закона, за да регулира производството, а оттам и консумацията на питието.

By William Hogarth – Reprint from circa 1880 in uploader’s possession, Public Domain, Link

Към днешна дата във Великобритания има над 350 дестилерии за джин. Не знам дали осъзнавате колко много е това. Ето защо във всеки класически пъб сервират поне една дузина вида джин и десетки освежаващи spritz вариации с тях. Tanqueray Flor de Sevilla, Whitley Neill с малини, JJ Whitley с бъз, Sipsmith и още много. Голям е шансът понякога да не сте чували половината от асортимента в менюто. Опитайте ги!

Да ви е на здраве 🙂