Лондон без изкуство не ми е възможен. За колкото и кратко да отивам в британската столица, винаги намирам малко откраднато време за един бърз Тейт, за моста на Моне в Националната галерия, за някой невъобразим портрет в галерията зад нея или за една от краткотрайните изложби из Сохо.

Този път Лондон е дори повече. Понасям се към Кенсингтън и Челси, а знаете какво се извисява там: музеят Виктория & Албърт. В момента той е дом на експозицията-шедьовър с името Wonderful Things by Tim Walker.

“За мен да правя снимки е нещо като сън. Докато се разхождаш из въображението си, искаш да заснемеш онова, което виждаш там… но за да успееш да го направиш, е нужно напълно страстно и силно да ВЯРВАШ. Да си толкова устремен да покажеш видяното, че то да стане истинско, а кадърът, който заснемеш, да е като сувенир, донесен от един блян.”

Всеки уважаващ себе си ценител на модата е чувал името на Тим Уолкър. Това е фотографът на въображението, за който физически рамки на кадрите не съществуват. Роден е в Англия през 1970 г., а на 25 заснема първите си кадри за Vogue. От този момент неговите снимки започват да красят страниците на британския, американския и италианския Vogue, календара на Pirelli и личните архиви на Вивиън Уестууд и нейния Андреас, Александър Маккуин, Дейвид Линч. Работи с най-емблематичните модни къщи, снима се в компанията на 80 торти и (най-вече) не спира да мечтае.

“Фотоапаратът отразява състоянието на духа. Ако то е хаотично, кадърът ще бъде хаос. Ако то е зловещо, кадърът ще бъде зловещ. Романс, мистерия, беда… снимките са проява на вашата психика. Трябва да предадете на фотоапарата пълната истина, в противен случай нещата не се получават.”

Чувствам се на театрална постановка, докато гледам behind the scenes кадрите с подготовката на дадена фотосесия. Марго Роби се спуска по пързалката, Джулиан Мур се настанява между слънчогледи, всеки от лицевите мускули на Уилям Дефо играе ролята на живота си, Кристен Макменами се носи в танца на водата, Рами Малек почти изчезва, а Бьорк… е, Бьорк е просто подчертаната версия на самата себе си.

В едно от своите интервюта Уолкър споделя, че техническата част около един фотоапарат го е притеснявала. Тим не се чувства технически мотивиран, не го вълнува как работят нещата. Вълнува го единствено това, което е пред него, ето защо дори мисли, че ще стане стилист – не задължително моден стайлинг, цели сетове за снимки. Споделя още, че до ден днешен сценографията зад творбите му предизвиква най-силен интерес.

Има преподавател, който го учи, че фотоапаратът не е техническа вещ; той е кутия, която стои между него и онова, което иска да заснеме. А тази кутия е лесна за разбиране. Можем само да благодарим на този преподавател, тъй като светът на модата, който познаваме днес, нямаше да бъде същият без частичката Тим Уолкър, посадена в нея.

“Силните жени, хубавите мъже, някой свиреп звяр, бой със снежни топки… о, и огледалото, огледалото! Завинаги това ще бъде моята любима врата към Света на чудесата.”
Уолкър е открил Жан Кокто, а с него и сюрреализма.

В началото на фотографската кариера на Уолкър неговите най-невинни мисли понякога се превръщат в сложни и заплетени фантазии. Тим не се спира пред нищо, за да ги вкара в малкия 35-милиметров обектив. Колкото по-невъзможни са, толкова по-добре, по-голямо предизвикателство.

“Бях до такава степен влюбен в приказката, която се разиграваше в подсъзнанието ми, че не осъзнавах какво бреме е това. Котката просто ТРЯБВАШЕ да бъде лилава, индийският слон да е определен син нюанс, огромната кукла трябваше да бъде ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА.”

Pastel cats

Персийската котки наистина става лилава, точно както фотографът я иска. Винаги се намира някой, който да смята, че цветът е постигнат чрез обработка на компютър. Но Тим не може да допусне това. Лилавият цвят в действителност е смесица от цветна пудра и талк, с която котката е посипана.

Like a doll

Едиториълът Like a Doll за италианския Vogue показва Линдзи Уиксън, която е преследвана от огромна Shirley Temple кукла. Под “огромна” следва да разбирате с височина 2,5 м. Куклите Шърли Темпъл са символ на радост и надежда още от времето на Голямата депресия, но очевидно в света, композиран от Уолкър, те могат да бъдат плашещи.

Far Far From Land

Тим Уолкър не е само фотограф, той режисира късометражни филми, като вдъхновението от камерата често прескача към фотоапарата, както и обратното. Един от най-впечатляващите му филми е The Muse с участието на Бен Уишоу и Кристен Макменами. От Музатаидва и вдъхновението за тематичния едиториъл Far Far From Land за W Magazine. В него Кристен се превъплъщава в мистична русалка, а Тим разказва приказка за нея и обречената любов, в която (буквално) се е потопила.

Всичко се корени в това Уолкър да открие предмет, който носи заряд, енергия, който го разпалва и го докосва. Отношението му към него наподобява човешкото влюбване – химията или я има, или не е там; то е среща с нов приятел, разголване и обличане на копнежи. От този предмет фотографът изгражда цял свят. Не е необходимо обектът да е свързан с фотографията – може да бъде картина, книга за готвене, статия от вестник, материята на покривка за маса, структурата на тухла.

Именно поради тази причина за Тим Уолкър музеят Victoria & Albert винаги е бил палат, пълен с предмети, пълен с мечти, едно от най-вдъхновяващите места, които съществуват. Колекцията е в хармония със самия Уолкър: тя е всеобхватна.

За изложбата Tim Walker: Wonderful Things творецът създава десет серии с фотографии, вдъхновени изцяло от преживяването във V&A и съкровищата, които открива в залите – всяка от фотосесиите е своеобразно любовно писмо към предмет от колекциите на музея.

Подготовката за експозицията отнема около три години. В продължение на месеци фотографът стои потопен в еклектичните колекции и артефактите от архивите, среща се с експертите, които се грижат за находките в музея. Всяка снимка е опит да се улови емоцията, която Тим е изпитал при срещата си с тези предмети и историите, които са изникнали в съзнанието му.

Cloud 9

Фотосесия, вдъхновена от картината Krishna and Indra (Кришна и Индра) от около 1590 г.
“Докато гледах азиатските картини, си припомних как се чувствах, когато бях в Индия. Вероятно това е любимата ми страна и една от причините да я обичам толкова много е яркото присъствие на цветове. В кадрите искахме да провокираме тази наситеност и енергия, магическото и омагьосващо усещане.”

Handle with Care

Фотосесия, вдъхновена от колекцията Horn of Plenty на Alexander McQueen от 2009 г.

Рогът на изобилиетона Маккуин без съмнение постави изобилие от зрелища. Има болка, гордост, тъка, гротеска, ограничение, разхищение, гримаса, власт, още разхищение, комплекси, писък. Тим открива една от роклите в колекцията (Look 39) в Clothworkers’ Centre на Victoria & Albert. Тази рокля става нов красив предмет, който вдъхновява артиста. Фотосесията е обяснение в любов към всички онези, които работят в музея и пазят неговите съкровища.

Box of Delights

Фотосесия, вдъхновена от обшито ковчеже от около 1675 г.

“Обшитото ковчеже ме накара да се замисля как ние като човешки същества трябва да изградим личен свят, който обичаме. В този случай – магическа тайна градина. Да има такова уединение е нужда, присъща на човека, личният му свят е мястото, в което може да бъде какъвто си пожелае. Всичко е въпрос на трансформация и фантазия, което ме доведе до мисълта за клубния живот в Лондон.”

Why not be oneself?

Фотосесия, вдъхновена от портрет на Едит Ситуел от 1962 г.

Има някои личности, които Тим иска да снима отново и отново. Не е задължително те да са модели. За Уолкър това са музи, които напътстват въображението му по-добре, отколкото самият той го прави. Според неговите думи тези музи имат вроден талант да обитават фантазията. Такава личност е Тилда Суинтън.

Всичко започва с поетесата Едит Ситуел, която има завладяващ личен стил и е изключително фотогенична, особено през последните години от своя живот. Нейният пищен гардероб включва дрехи с брокат, рокли от кадифе, тюрбани, златисти обувки и огромни цветни пръстени. Тилда Суинтън е далечна роднина на Едит и затова именно тя изиграва нейната роля за снимките в Ренишоу Хол – имението в готически стил, построено от семейството на Ситуел през XVII век. Тези картини са един триумф на възрастта и индивидуалността, защото това, че красотата е ограничена до младостта, е заблуда.

 

“Докато очите ми се приспособяваха към тъмнината, някои от детайлите на стаята бавно изплуваха от мъглата, странни животни, статуи, злато – блясъкът на златото беше навсякъде. Бях смаян, а когато Лорд Карнавон, вече неспособен да тръпне в очакване, попита нетърпеливо “Виждаш ли нещо?”, от мен успяха да излязат само тези думи:

“Да, чудесни неща.” // “Yes, wonderful things.”

– археологът Хауард Картър при откриване на гробницата на Тутанкамон

Изложбата Tim Walker: Wonderful Things може да се посети до 8 март 2020, билетът струва 15 паунда – точо толкова, колкото би струвал един брънч с прилежащото кафе.
Вие направете математиката кое предпочитата.