Бих искала да започна с “в Лондон брънчът е на почит”, но това съвсем не е истина – в момента да брънчваш е тренди навсякъде. Когато отскачам до британската столица само за три дни, обикновено да бъда модерна не е топ приоритет в списъка ми, но понякога култът към храната успява да ме заведе в някои от най-посещаваните места за брънч в Лондон.

След като вече съм правила това така наречено междинно хранене на гледки, над мостове, в жужащи квартали и в полупразни галерии, мога да ви споделя няколко насоки как, кога и какво да очаквате от един брънч в Лондон.

Как да брънчнем като лондончани?

1. Бездънен брънч – да или не?

Преди да се сдобиете с маса на мечтаната локация, трябва да вземете само едно важно решение: дали искате да пиете повечко. Ако отговорът е ДА (а между момичета казано – в случая трябва да е ДА!), то най-добре да се насочите към място, което предлага bottomless brunch опцията. Ако сте запознати с нея, преминете към следващия параграф. Не сте? Ето инфо какво е бездънен брънч: буквалният превод идва от идеята да не виждате дъното на чашата си, тоест да платите фиксирана сума, срещу която да получите константно доливане на алкохолна течност, най-често пенлива /просеко/. Цената за bottomless brunch в Лондон варира между 15 и 40 британски лири, като в тази сума не се включва храна, а само час или два пиене “в границите на разумното”. Каквото и да означава това.

2.парти маса

През уикенда да откриете нерезервирана маса в диапазона 11-16 часа е мъка дори в София. Положителната новина е, че в Лондон кафенетата, баровете и ресторантите, в които можете да сте модерни, са повече. Повече обаче са и хората, ето защо е добре да фокусирате мястото, където бихте искали да се нахраните, и да букнете маса за вашето “party of X” в него. Обикновено седмица е приличен аванс, но има и заведения, в които местните почитатели или китайските туристи действат с по-голяма преднина. Например за брънч в London Grind на London Bridge нямаше свободна маса за три съботи напред; за брънч в братското Soho Grind беше свободна още първата.

3. вкусови предпочитания

Без значение дали ще похапвате във fancy pancy локация на върха на The Shard, или ще изберете да сте до наконтените бабчета в Националната галерия, менюто все ще предлага едно и също: нещо с авокадо, поне две неща с яйца, някаква купа със смути, палачинки. Тренди съставки са чили към авокадото, силантро към яйцата и полупрозрачни резенчета репички към почти всичко, което се предлага. Ако имате специфични желания за храната, която ще консумирате, предварително прегледайте менюто – не навсякъде ще се съгласят да ви приготвят различно от описаните в картата предложения.

4. минути са много

Следващото, което не трябва да забравяте: брънчът в Лондон не означава двучасова среща с приятелка, която не сте виждали от няколко месеца. Всичко се носи за бързи минути, очаква се и да се консумира за такива, за да се освободи маса за следващите гладни на опашката. Ако решите да останете и да си приказвате, редно е след капучиното, което сте поръчали (за да имате хубави снимки в инстаграм) с овесено мляко (за да сте готини; краве млякото е отживелица) да си вземете и едно коктейлче, докато запълвате масата.

5. Сметката, моля

Финалната ви крачка е да не се притеснявате за бакшиша, защото на повечето места той е калкулиран допълнително като 12% към сметката ви.

Сега стискам палци Натали да прочете текста и да усети намека – редно е да обсъдим къде ще ни отведе гастрономическият туризъм след две седмици.