Джеймс Макавой Сирано дьо Бержерак в Лондон

Джеймс Макавой между Сирано дьо Бержерак и геният на британското театроправене

Като бях малка, майка ми ме водеше на театър за ръка. Имаше месеци, в които нямаше за какво да се редим за билети (тъй като тогава все още трябваше да си купуваш билети от касите и беше процес, а не събитие), понеже всичко бяхме изгледали. Спомням си, много обичах да ходим в Музикалния театър, там най-силно усещах колко специална е тази въртележка. Последните ми две години в София съвсем спрях да ходя на театър. Нещо ми липсваше и не усещах, че ще го открия на някоя от сцените по Раковски.

С милото ми сестриче празнувахме по тайни линии и се озовахме на един феномен, в който съм се вкопчила от януари и за който най-после ще ви разкажа малко повече.

Джеймс Макавой Сирано дьо Бержерак в Лондон

Тази година имах възможността да гледам разработката на Джейми Ллойд по Сирано дьо Бержерак два пъти. Какво се случва, когато един от най-великите обожатели на модерните театрални форми започне търсене на тоталната човешка истина в парче класическа литература? Магия. Случва се магия.

Джеймс Макавой Сирано дьо Бержерак

Започвам с работата на Мартин Кримп, който преобразява остарялата рима в съвременен лиричен поток, оголвайки чистата красота на словото и превръщайки ритъма на думите в песен без край. Текстът се подиграва цинично с модерния свят, иронично, но тихо докосва множество социални мръснотии, често се долавя упрек към модерния човек и неговото безхаберие. Цензурата не съществува като понятие.

Режисурата на Джейми Ллойд шокира, сваля кожата, изумява, изпълва с тежестта на радостта, изпълва с любов към трупата, към текста. Дори мисълта за съществуването на подобна перспектива към трагичната история за Сирано разтърсва. Джейми Ллойд реже всичко ненужно, оставя единствено актьорите, няколко микрофона и едно огледало. А сцената ти се струва претрупана. Преизпълнена. Сякаш въздухът е прекалено плътен и пренаситен с чувство. Актьорите са оставени единствено със самите себе си. Джеймс Макавой е брилянтен. Неговата сложна енергия и страстната му работа с думите водят до тотално обсебване от страна на гледащия и слушащия.

Сирано дьо Бержарак от Джейми Лойд

Джеймс Макавой театър в Лондон

Някой веднъж ми каза, че театърът не свършва със спускането на завесите. Театърът приключва, когато спреш да мислиш за него, когато вече не си го спомняш.

Спомням си. Месеци по-късно все още си спомням и обичам думите. Това е всичко.

– Натали Дакова

Джеймс Макавой Сирано дьо Бержерак театър

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s