Гърция през лятото? Groundbreaking! Чувам ви да го казвате, отприщвайки своята вътрешна Миранда Прийстли. Прескачането до южната съседка за слънчеви авантюри действително може да бъде точно толкова предсказуемо, колкото флоралните мотиви за пролетта. Но преди да се присъединя към саркастичните нотки, които на ежедневна база аплодирам, ще ви запозная със Самотраки – все още сравнително скрито бижу, което обръща клишето наопаки и го превръща в пищно вълнение.

Самотраки: факти и скицирана статистика за острова

17 километра дължина по Егейско море. 1 пристанище. 2 ферибота на ден във всяка посока в силния сезон, 1 през останалото време от годината. Малко под 3000 жители и също поне толкова туристите през юли и август. Малко над 1600 метра за най-високия връх. Параклиси, скали, непретенциозност. Остров, който гали душата.

Напоследък Самотраки набира популярност сред дами, които развързват кесията и плащат прилична сума пари, за да се придвижат към групови ритрийти, по време на които плуват голи и търсят себе си (дано се намират, пожелавам им сърдечно).

Тази дама се озова на острова по различна линия. Плати единствено за ферибот от Александруполис и сама избра къде да нощува. И макар историята да мълчи за начина, по който съм плувала, е склонна да разкаже за действия и локации, където суровата красота на природата и мистичният чар на Самотраки се преплитат, за да осигурят мигове, които ще се ползват и за Мръсните дни от годината.

Водопади и природни басейни на Самотраки: скритите съкровища на острова

Водопадите и естествените басейни, наречени ватри (βάθρες), са запазена марка на Самотраки. Топването в тези малки оазиси, сякаш послушно смушени в прегръдката на древни скали, действа подобно на Негрони или друг любим освежаващ коктейл след дълга разходка под лъчите на слънцето. Ватрите са чудесни за почивка в откъсната обстановка и несъмнено подтикват да се приобщите към хипи културата, завладяла острова.

За да се окажете пред неудържимите водопади, е нужно да тръгнете по дефилето на Фониас. Следвайки нагоре палавата река – убиец е буквалният превод на Φονιάς – ще зърнете 3 от многото естествени басейни, които са популярни сред туристи и нудисти. До първия се стига сравнително лесно за 40 минути; за втория се изисква повишено внимание и още 30 минути; за третия задължително се въоръжете с търпение за ходене по стръмни наклони и достойни опити за максимално непрекъснат баланс. Нуждаете се от гаранция, че всяка от спирките си струва? Давам ви я.

Сред другите естествени басейни, на които се струва да обърнете внимание, са Клейдоси, Григоракис и Герания. И непременно се уверете, че разполагате с комфортни обувки и достатъчно вода, преди да потеглите на експедиция към който и да е от тях.

Най-добрите плажове на Самотраки: Кипос, Ватос и Пахия Аммос

Ако все пак клоните към класическото преживяване, което един плаж е в състояние да поднесе, на Самотраки ще откриете и него (подправено с доза островна дивота, естествено).

Кипос – плажът в края на пътя

Кипос, или плажът в края на пътя, е по-малко организиран и именно непринудеността му помага да се почувствате като участник в романтична лента. Думата κήπος означава градина, което ни навежда на предположението, че някога в района е имало повече растителност. Дали за отсъствието ѝ сега са виновни козите, природно явление или човешка небрежност? Умеем само да гадаем.

Ватос – уединение и приключение

Ако обходите с очи Кипос и си помислите, че предлага уединение, то почакайте да видите Ватос. Лесният начин да достъпите този плаж е с лодка, алтернативата за адреналинотърсачи е катерене през труден терен за скромните 5-6 часа. И двете опции си струват.

Пахия Аммос – комерсиалният плаж в Самотраки

Пахия Аммос, или комерсиалната ивица на едно пътуване до Самотраки, ще ви посрещне с луксозен микс от златист пясък и ситни камъни. На плажа са разположени още малка таверничка, барче, чадъри и шезлонги. Отлично място да метнете кърпата и да се попечете, да се снабдите със снимки за статия в списание също. Моите висок клас & висок ток обувки са разходени именно тук.

Панагия Кримниотиса: гледки в Самотраки, спиращи дъха

Построени са стотици църкви и параклиси, десетки от тях дори са в близък до оригиналния си вид. Насочвам ви към Панагия Кримниотиса със звездичката, че съдбата и пътят към нея обичат смелите. Тясно е, трудно проходимо е. И напълно си струва. Името само обрисува детайлите: κρημνος е думата за скала, пропаст. Тук е Църквата на Дева Мария на скалата.

Методите да се наслаждавате на Егейско море от остров Самотраки са безброй. Въпреки това малко от тях се конкурират с късмета да наблюдавате необятността му от сгушената пейка пред Кримниотиса.

Легендите на Самотраки: митове, история и Светилището на Великите богове

Статуята на Нике от Самотраки

Ако сте посещавали Лувъра поради причина отвъд копнежа да видите определена жена и нейната загадъчна усмивка, съществува шанс да сте мернали стълбището Дарю, където от над 100 години гордо гледа статуята на Нике от Самотраки с прилежащото ѝ частично реставрирано крило.

Статуята датира от 190 пр.н.е. и навремето е обитавала Светилището на Великите богове – храм, посветен на боговете Кабири. По време на археологически разкопки из него са намерени редица предмети за тайни ритуали. Няма яснота нито колко са били боговете, нито какви са били обредите, извършвани в мистичния комплекс. Известно е, че поклонниците, които са били допускани в него, вярвали, че чрез култ към Великите богове ще получат защита от опасностите в морето. Оттам идва кацналата на кораб Нике от Самотраки.

Археологическият музей на Самотраки

На метри от храма е и Археологическият музей на острова, пред който се издига копие на статуята с размери, отговарящи на оригинала. В случай че искате да се снимате с Нике от Самотраки, ето го вашия шанс.

Светилището на Великите богове

Днес в Светилището на Великите богове се влиза срещу няколко евро. Съхранени са голям брой скални олтари, забелязва се къде са били издигнати театър, ротонда, некропол и Зала на хоровите танцьорки. Името на последното идва от археолози, които при своите дирения на парчета история попадат на фриз от бял мрамор с изобразени жени, танцуващи ръка за ръка.

Наградата за най-величественото творение в комплекса обаче безспорно принадлежи на Хиерона, пространството, на което някога се е случвала висшата мистика. От зданието са запазени само колоните, при това не всички, но с малко фантазия и правилен Гугъл сърч можете да си представите сградата в цялост. Не бива да се учудвате, ако зърнете върху камъните я малка змия, я удобно настанени човеци, които се молят или медитират. В района всичко вирее в хармония.

Хора, столицата на Самотраки: разходка из мистичния остров

Хора е столицата на точно този от многото гръцки острови митология, както и градче, което неминуемо да разгледате. Оглеждайте се за притихнали между сходни постройки църкви, покриви със закрепени с камъни керемиди, умерено скъпи сувенири с лика на Нике и останки от едноименен замък, чиито крепостни стени в даден момент са пазили острова от вражески нашествия.

Калдъръмените улици на Хора едва ли ще се изплашат да ви предизвикат с денивелация, галериите и кротките кафенета с гледка няма да се поколебаят да ви забавят за по чашка, докато котките и бугенвилеята (да, така се зове цикламеният храст, пасващ за летен фон) вероятно ще ви карат често-често да спирате с цел да прибирате по някой кадър за дома. Съветвам ви да сте нащрек за отделните елементи и да им се отдавате с пълна сила.

Гастрономия на Самотраки: традиционни вкусове и кулинарни изкушения

Самотраки е своеобразна страна на семпли кулинарни чудеса, където всяко ястие привлича със своя причудлив танц на аромати. Помпозни ресторанти липсват, а гастрономията е подчинена предимно на прясна риба, сирене, зехтин, мед, хляб, плодове и зеленчуци; всичко гръцко, което познаваме и обичаме. С една съществена добавка…

Традиционни вкусове от острова: козе месо и местни деликатеси

… ароматът на бавно приготвено козе месо, носещ се из въздуха и примамващ посетители и жители към пиршества. Местните го възхваляват, поставяйки го на кулинарен пиедестал, по-висок от кораба на Нике. Ала колкото и да сте настроени да опитате, същевременно сякаш се борите с мисълта за всички енергично припкащи козички, които с живината си по пътища, плажове и камъни допълнително припомнят, че предпочитат да бъдат на безопасно разстояние от чинията ви.

Хашлама: сладкото изкушение на Самотраки

И ако изберем да оставим усещането за вина и поръчването на месо в графата „всеки сам си преценя“, то има сладък момент, за който е редно дружно да помислим: хашлама. Отварям скоба, макар графично да не я виждате. Хашлама като десерт от Самотраки няма общо с арменската рецепта за варено агнешко със зеленчуци, наречено по същия начин. Затварям я.

Вкусното удоволствие е топла, лепкава смес от брашно, олио, канела, захар и захарен сироп. По много от последните съставка. Идеално е за задоволяване на апетита към сладко и се задържа в сърцето дълго след изчезването на последната троха от небцето.

Мощта на планината Фенгари: изкачване до най-високата точка на Самотраки

Фенгари е дружелюбният и могъщ гигант, спящ в сърцето на Самотраки. Името Φεγγάρι означава луна и автоматично нашепва да хвърлите поглед към небосклона и да се впуснете в приключение по неравните пътеки към върха. Подходящи месеци за преходи са от пролетните до ранните есенни, а начална точка на 5-часовия маршрут обикновено е градчето Терма. Отварям и втора скоба: 10 часа за отиване плюс връщане не са за подценяване, планирайте деня си добре.

Гръцката митология твърди, че Посейдон се е покатерил на върха на Фенгари, за да следи развоя на Троянската война. След като прекарах дълги дни и нощи на острова, смея да се обзаложа, че е искал чисто и просто да се полюбува на омагьосващия пейзаж и да попие спектакъла, който дълбоките гори, скалистите проходи и изумрудени води спретват както за неопитното око, така и за взискателни пътешественички.

С пожелания за ведро късно лято,
Лилия