Градусите в Лондон се вдигнаха, Дуа Липа се сгоди, неделният роуст се изяде с такава отдаденост, че дори баба ми би се изпълнила с гордост, а този текст щеше да прави много повече смисъл, ако беше публикуван тогава, когато беше написан: в началото на силно лято. Тогава поленът се развя със самочувствието на резидент диджей във Fabric, парковете се напълниха с тоутове за пикникуване, а еднодневните пътешествия от Лондон се запланираха със стратегическа прецизност, наподобяваща приготовлението на booze bottles за Гластънбъри.

Все пак ви водя в Лондон през лятото на 2025, където Мери Попинз може и да липсва, но бездънната чанта в неин стил побира постелката за йога, взетия назаем клин, одеяло, доволно парче чедър, вода, няколко балсама за устни, сандвич, слънцезащита и книга. По това време пастите с малиново желе, които тази суетна гувернантка и аз толкова обичаме, вече имат глазура с матча и лек привкус на инфлация: севън-паундз-фифти-пър-пийс-плийз.

Ще ви разходя из няколко не чак така (оче)видни лондонски кътчета, където лятото не се слива с картата или камерата на телефона. Вместо това по тези скрити места в Лондон то се преплита с градини, ухаещи на жасмин, и с усещането, че макар нищо кой знае колко специфично да не се случва, точно из това неспецифично нещо се крие магия.

Какво ще намерите в този списък:

Зелени паркове: Hampstead, Richmond и Kew Gardens

Дуа Липа на Уембли: мода и радикален оптимизъм

Sunday Roast: къде да хапнем неделен роуст в Лондон

Театър с West End и отвъд: от класика до независими сцени

Кафе и брънч в Лондон: места за пораснали момичета

Бягство от града: Кентърбъри и Уитстабъл

Боса по асфалта и най-добрите паркове в Лондон: Hampstead Heath, Richmond и Kew Gardens

Нека се знае: перфектните кошници за Instagram снимки нямат място и в този текст, и в пространствата, из които той обикаля. В Лондон пикник означава комфорт, отказващи да стоят равни одеяла, кучета в стремеж да ви изядат похапките и идеята да споделиш слънцето с… града.

Hampstead Heath: езера само за мъже и непонятни спортове

По това време на годината Hampstead Heath е пълен с хора. Те извършват действия, чийто смисъл не разбирате. Обаче уважавате. Поляните са идеалното място да поседнете с чаша флет уайт, докато гледате как млад голдън елегантно се придвижва към своята стопанка. Тя носи високи Dr. Martens на 32 градуса и отива да се види с приятелка, с която се оплакват дружно от шегата, правят някоя средносполучлива шега на тема хидратация и отварят следващия готов за пиене коктейл със съмнително име и още по-съмнително количество джин в него. На съседната поляна се строи игрище за спорт със скосени дървени пръчки, в езерото плуват всички без Хари Стайлс, а на високия хълм се празнува рождество с три дузини гости и почти толкова торби от Aldi.

Richmond: елени с гордост и без предразсъдъци

В Ричмънд вероятността да видите еленче, което ви гледа любознателно, докато хапвате от малките пакетчета чипс, е съвсем реален. Паркът е просторен, красив и като поредна екранизация по Джейн Остин. Може би малката разлика е в това, че най-близкото до Мистър Дарси е младежът с бира в едната ръка и фризби в другата, който упорито отказва да си сложи тениската, докато аз упорито се преструвам, че не гледам, но всъщност вече съм го оценила на 7 от 10 и си мисля, че едно куче щеше да вдигне рейтингът му поне с половин точка.

Kew Gardens: малки мечти за големи Лилии

Като малка четох някъде за Амазонка и нейните водни лилии с огромни листа. Били така здрави, че отгоре им преспокойно си стояли деца. Оттогава мечтая да зърна тази гигантска съименница на живо. Въоръжена с нетърпение и брауни, което съм решена да хрусна по-късно, при тозсезонното посещение – ако приемем, че такова определение има – не зяпам с приоритет застрашени видове и национални цветя на Австралия; директно се насочвам към Waterlily House. Кокетната оранжерия предлага тропическа жега, отражения във водата, всякакви цветове лилии и други растения, хармониращи в своето ве(ли)ликолепие. Какво повече да зазяпате в Kew? Тематична арт инсталация, представяща ритъма на дъбовете, както и около 60 000 екземпляра от над 25 000 вида. Уверена съм, че все някой ще ви впечатли.

Ако търсите красиви паркове в Лондон, това са трите, които ще ви убедят, че градът има зеленина на богато.

Дуа Липа на Уембли: концертът Radical Optimism 2025

Lights out, follow the noise, както съветва любимо парче. Именно това правя, а шумът ме води към Уембли, където първият разпродаден концерт на тази секси мадама отвява изцяло аромата на Chicken & Chips – традиционното за стадиона пържено пиле, разнасяно от мацоранки към седалки и по терена с горделивостта, с която при нас си развяваме еднаквите By Far чанти по улиците.

Считам за редно да започна с визиите. Дуа се появява в бляскаво боди на Swarovski с чоукър, ослепяващ мощно всяко движение. Преминава към нежна бяла дантела на Алесандро Микеле за Valentino и ботушленца на Christian Louboutin, след това се завръща с черен блестящ латекс от Courrèges с катарама на врата и гол гръб – аутфит, който се размечтавам първо да облека, после да видя съблечен между дълбоки прегръдки и захвърлен до леглото на момче с 10 от 10, че и с бонус куче.

Луук дю жур 4 е прозрачносиня рокля на Balenciaga с прилежащо палто, което и показва, че mob wife aesthetic трендът далеч не си е отишъл, и взривява публиката с британски флаг, разгърнат зад сочното рамо на Дуа. Финалът е поверен на черен Chanel със златни верижки; с него епичната вечер може и да приключва, ала стилът на тази изкушаваща жена се доутвърждава като непреходен.

Щастлива съм, че на този първи концерт гост изпълнител (с Езиковите справки на БАН говорихме отвъд 3 минути относно изписването на това съчетание; имало динамика, окей е да пасувате с тирето) е Джей Кей от Jamiroquai, с когото Дуа Липа пя Virtual Insanity. На втората дата изненадващото присъствие явно е Charli XCX, която така и не мога да възприема нито на сериозно, нито на приятно.

Какво още е паметно от Radical Optimism концерта? Пърхащите пера, пламтящият огън, наличието на втора сцена, телата на танцьорите, обиграната до безупречност поза за селфита, пак телата на танцьорите, очарователното групово откачане при старта на Houdini, зарята над стадиона и вечерният рън на 90 000 души – сред тях и ние двете със сестра ми – тичащи в предварително меморизираната посока към най-удобната спирка на метрото. 

Традиционен британски Sunday Roast в Лондон: грах, грейви и нулеви угризения

Преди време Chase & Status бяха за пореден път в София за парти вечеринка по покана на HMSU. След сета си бърборих с тур мениджъра, Нейджъл – винаги е удоволствие да бърборя с Нейджъл – за плановете му след прибиране от участие. Отговорът дойде с такава скорост, с каквато парчето Baddadan стана №1 в Beatport преди 2 години.
“Утре е неделя! Това значи роуст!”

За част от истинските лондончани (както и за онези, направили немислимото: успели са по един или друг начин в продължение на дълги години да устоят на наемите в града) неделя не е обикновен ден и Sunday Roast не е обичаен обяд. Неделният роуст е малък празник, който не оцелява описателно дълго, но за времето, в което трае, светът като че да е в мир.
Версията в моята чиния е роуст с пуешко и, въпреки видимото недоверие у сервитьора, съумях да я опустоша до последната капка сос. Класиката, която се сервира в пъбове и върху домашни трапези, е печено телешко, но и агнешко, свинско и пилешко редовно присъстват в менютата. Вегетарианците не са пропуснати: те получават nut roast. Ядковият роуст е солен кекс със златиста коричка, чиято рецепта варира според мястото и се върти около комбинация между ядки, варива и подправки. Независимо на кой вариант се спрете, гарнитурата е от печени картофи и зеленчуци; връз тях се перчи и симпатично боднат Йоркширски пудинг. Принципно той се използва за обиране на грейвито, обаче в случай, че еуфорията покрай вкусно тесто ви удари и го преполовите с първата хапка, едва ли някой ще вдигне поглед от блюдото си, за да ви съди.

Търсите къде да хапнете класически неделен роуст в Лондон? Потърсете пъбове около Notting Hill, Soho и Hampstead или просто спрете някой от множеството приятни британци и го попитайте за препоръка. Шансът да ви отвърне искрено, макар и с изкуствена любезност, е приличен.

Театър в Лондон: West End и отвъд него

Да си го кажем правичката: явно има причина The Mousetrap да се играе в St Martin’s Theatre от 1952 насам. 39 е броят на театрите, съставляващи класическия West End. Всеки примамва с обещания за пищни фоайета и даже по-пищни аплодисменти, а зад кулисите дебнат пиеси и мюзикъли, способни да разплачат критици и да оберат множество статуетки.

Класически Уест Енд театър

Сред новите заглавия, открояващи се в настоящия сезон, са Evita-та на Джейми Лойд (в Palladium) The Curious Case of Benjamin Button (в Ambassadors Theatre), Titanique (в Criterion) и Stereophonic (в Duke of York’s). Ако случайно точно те не ви донесат доза романтика или малко драма, може би ще ви накарат да пожелаете не-особено-случайно да засечете някой от актьорите около страничната врата на сградата, например след Сирано дьо Бержерак с Джеймс Макавой. Това е сред ефектите на West End и не бива да го подценявате, особено след втората чаша вино в антракта. С нея смелостта за запознанства, пардон, невинно взети автографи и истории за блога, нараства.

Малки театри в Лондон

Подминете за момент блясъка на Западния Край, разположен всъщност в централната част на Лондон. Позволете си да се потопите в уюта на някой по-малко известен театър като The Bush или The Boulevard. Там залата е интимна, сцената e на една ръка разстояние, влагата също, а актьорите често са склонни да импровизират, не само да следват фиксиран сценарий. Можете да попаднете на супер комедия или на експериментален спектакъл, който ще ви обърне навътре и ще ви държи развълнувани доста след падане на завесата. Не забравяйте, че Grad Season в момента се вихри с пълна сила. Няма ли да е велико след време Ела Скот с нейния класически акцент да вземе Оливие за най-добра актриса и вие да речете, че сте я гледали още в Posh – дипломния ѝ спектакъл за Drama Studio London, приютен в The Playground Theatre?

Къде да пием кафе в Лондон, най-добрите пекарни и брънч за пораснали момичета

Любими кафенета в Лондон, които си струва (скъпо) да опитате

Loaft (Ковън Гардън) е по средата между дизайнерско ателие и кафене, където отпиваш естетика с всяка глътка. Интериорът е варосани стени, керамика и светлина – микс, правещ всяка снимка готова да се вири в страниците на списание (моите, например, се позиционираха на страниците на Glamour). В този дизайнерски рай матчата се пие бавно, но все пак за най-много час и половина; това е времето, извън което любезно те молят да не се простираш.

Още любопитни местенца за читаво кафе? Звучат така:
> Klear Labs (Кенсингтън);
> Flying Horse Coffee (Шордич);
> Fuckoffee (Бермондзи);
> Prufrock Coffee (Фарингдън);
> Vagabond N7 (Излингтън);
> Day Trip (пак там).

Закуски в Лондон: бавни сутрини за добрия вкус

Къде се хранят големите момичета с вид на маркетинг експерти в платен отпуск или умения на продуценти в престижна компания с офиси в Лондон, Ню Йорк и Лос Анджелис? Предлагам няколко възможности и искрено се надявам, че не сте гладни, докато четете за тях.

The Breakfast Club е верига китни заведения, в чието меню изброих поне 11 вида яйца. От тях исках да опитам има-няма 10 (не си падам по задушен спанак). Палачинките също са на почит и ако се колебаете дали да опитате тези с ванилов крем и боровинки или опцията с бекон и хаш браунс, мога единствено да ви кажа, че сте изправени пред сериозна житейска дилема и получавате моето съчувствие.

Други пекарни в Лондон и апетитни пространства:
> La Maritxu (за баски чийзкейк);
> The Good Egg (пак яйца, този път с вкусова нотка на Близкия изток);
> E5 Bakehouse (за божествен хляб с квас);
> Pophams (за всевъзможни печива, тези сте ги виждали в ‘Gram-а);
> Breah Ahead (за донъти, донъти, донъти).

Бягства от града: Кентърбъри и Уитстабъл

Бърз влак разстояние и можете да отдъхнете от бъбривостта на Лондон, за да получите експресен преход от градски шум към средновековни катедрали или морски бриз – спрямо личните ви предпочитания и това дали те се въртят около величествени витражи, легенди, калдъръмени улички и шепот на миналото / слънце, солен въздух и ситни камъчета вместо пясък в обувките.

Кентърбъри

Ако ви се прииска уикенд извън Лондон, Кентърбъри е насреща (или поне готов за среща след час и половина във влака). Със слизането на гарата се упътвам към закрития пазар за пресни местни продукти до нея, изкушавайки се да зарежа решението „Стига толкова тесто, Лилия!!!“, което взех с последния английски мъфин към закуската час по-рано. Проявявам воля да се размина само с гледане и с бодра крачка потеглям към пешеходната част на градчето, докато преминаването през каналите и старата порта на града не ме кара да забавя ход и да започна да се озъртам за някоя тайна градина. Не очаквам в нея да са всички птици на Франсис Бърнет, ала подозирам, че ще приютява пейка, на която да приседна и да запретна полите на роклята (представям си така да се е определяло по Бърнет-време).

Вместо рокля нося панталон с екзотичен мотив, който запрятам на слънчевата пейка пред Fringe + Ginge. Там отпивам студено лате и споделям чувствата си до такава степен, че изгарям на едно рамо. В съседство е The Crooked House, където гравитацията се гони по особени правила сред гордо мъдрещите се думи на Дикенс.
„A very old house bulging over the road… leaning forward, trying to see who was passing on the narrow pavement below.“

Безспорно перлата на Кентърбъри е катедралата. Тя е и сред най-важните поклоннически храмове в Европа заради убийството на Томас Бекет вътре през 1170 г. Миналото ѝ е свързано с ключови моменти от английската история и култура, вътрешността ѝ ухае на тишина, молитви и букети с лилиуми, а дворовите пространства преспокойно помагат да изгубите още поне час при посещението. Билетът се плаща веднъж и важи цяла година.

Уитстабъл

Фиш ен чипс, разтечен сладолед и порции туристи, дирещи най-вкусните стриди. Добре дошли в Уитстабъл: градче, където даже морският бриз има вкус на сол + лимон и всяка трета врата води към рибен ресторант с претенции за най-добър пресен улов. Тук получавате ярко (буквално) доказателство, че Мелбърн не ви е необходим, за да се наслаждавате на цветни къщи, прилежно строени до брега. Само го правете с повишено внимание: чайките дебнат всяка небрежно оставена порция и не се срамуват да я нападнат. Още из градчето: любопитни галерии, малки барове за вино и онзи тип магазинчета, в които ще откриете ръчно изработени бижута и горе-долу всеки тип морски сувенир, измислен някога. И при все че през лятото туристите са много, атмосферата смогва да остане лежерна и да позволи на бавния ритъм на вълните да се наслои в съзнанието ви.

Мъдрите ми слова за краткосрочна раздяла?
Не се влюбвайте в корпорации.
Влюбете се в Англия и си припомнете какво каза Алекса Чънг във видео от последната кампания на Burberry, когато я запитаха кое обича на лятото в Лондон.
“That’s the only time England’s nice!”
Отидете и се уверете.