Когато бях малка, след вечеря баба ми отваряше албума със снимки. Отвътре ме гледаха София Лорен, Ален Делон и други звезди от света, до който мечтаех да се докосна, а аз наизустявах имената им, тъй като още не можех да чета. В този албум трябваше да фигурира и Мери Куант. Докато София Лорен печели Оскари … Continue reading Мери Куант и бързата мода на 60-те
Когато бях малка, а мама имаше почивен ден, сядаше и бъркаше крем-кафе. Твърдеше, че така го е правил дядо ѝ. Три поколения по-късно, крем-кафето за мен още символизира почивните дни на мама, но съвременната онлайн младеж го свързва с друго: разбитото кафе ДАЛГОНА. За него ще поговорим днес. Кафе Далгона стана супер популярно покрай разпространението … Continue reading Dalgona coffee // кафе Далгона
Поне в един от дните през уикенда обикновено се отдавам на наивен хилеж с любими хора. Ставам, ободрявам се с душ и чаша кафе, слагам любимата миди пола и малко червило и отивам да брънчна с някоя приятелка. Как обаче се кара съботен брънч по време на карантина? Ако и вашата събота е малко скучна … Continue reading Съботен брънч по време на карантина
В онзи кратък отрязък от време, когато вече се бях преместила в новия дом, а извънредно положение още нямаше, бях започнала да се придвижвам с трамвай. През съзнателния ми живот возенето в тези стържещи машини се броеше на пръстите на всичките ми крайници, но за няколко месеца успях на наклоня везните. Това действие се случи … Continue reading Розови чанти с банани за щастие
Като бях малка, майка ми ме водеше на театър за ръка. Имаше месеци, в които нямаше за какво да се редим за билети (тъй като тогава все още трябваше да си купуваш билети от касите и беше процес, а не събитие), понеже всичко бяхме изгледали. Спомням си, много обичах да ходим в Музикалния театър, там … Continue reading Джеймс Макавой между Сирано дьо Бержерак и геният на британското театроправене
Kinky Potion Portion 