Ако Wizz Air ви кажат, че можете да летите с тях до Базел, Швейцария, трябва да знаете, че полетът всъщност каца във Франция. А във Франция никак не е лошо, пък и защо да не “ударим” две държави наведнъж, питам аз, предъвквайки втория за тази сутрин pain chaud – “топъл хляб” с шоколад, точно както французите го предпочитат.

Ето стъпка по стъпка как най-интересно, макар не най-бързо и лесно, да се придвижите до центъра на швейцарския град.

Летище Базел-Мюлуз-Фрайбург.
Движим се бавно през рамки със сканиращи клетки, като от време на време вратичките им се хлопват я между мен и другарчето, я под носа на бутащия се на опашката след нас ентусиаст с ръчен багаж. Излизаме от последната такава, с усмивка и Bon:jour! си подаваме паспорта, а след проверката ни чака табела:

<< изход Франция, Германия (наляво)
>> изход Швейцария (надясно)

Излизаме надясно и все пак се озоваваме във Франция. В оригинал мислехме да се упътваме директно към хотела в Базел, но френското градче Сен-Луи е така застрашително близо, че няма как да не направим спирка там.

Редно е да отворя скоба и да ви кажа, че кола под наем за няколко дни в Базел не е скъпо удоволствие, особено ако я вземете от летището във Франция. Нашият хотел обаче ни подари BaselCard, която включва редица глезотии и безплатен градски транспорт, тъй че решихме този път да сме баш туристи и да се ориентираме не по глобалната система за позициониране, а по електронните табла в автобуси и трамваи.
Затварям скобата.

Автобус 50, спирка Friedrich-Miescher-Str.
Слизаме от автобуса, който е тръгнал да ни отвежда от летище Базел-Мюлуз-Фрайбург до Базел. Спирка Friedrich-Miescher-Str. вече е в Швейцария, на точно 240 метра от френската граница. Очаква ни половин час ходене до градчето Сен-Луи. Гледаме пушещи комини, ограждащи стени с графити, граничен контрол. Прилежно приготвяме документи и стигаме до гишето на митничаря, който любезно ни обяснява пътя до центъра на града, защото очевидно в ума му не е заложено да прави проверка на дефилиращи между границите персонажи. Преминаваме.

Сен-Луи, Франция
Популацията на Сен-Луи (Saint-Louis) е по-малко от 20 000 души. Кафенетата са само няколко, няколко са и пекарните за топъл хляб и кроасани с шоколад. Стигаме до Café Cabroc, където ни очакват местните французи, коментиращи политика за добро утро. Всеки новоприсъединяващ се към групата им влиза в кафенето и поздравява всички, включително и българите в ъгъла, забили два носа в един телефон и чертаещи маршрута до края на деня. След кафето отиваме в най-близкото буланжри, купуваме неопределен брой pains au chocolat за закуска и се отправяме с още по-бодра крачка към същата спирка, на която сме били преди няколко часа.

Базел, Швейцария
Слизаме на Kannenfeldplatz и се оглеждаме за трамвая, който ни отвежда до Clarastrasse. На няколкостотин метра е хотелът, а той ни посреща с Basler Läckerli на възглавниците – традиционна бисквита с мед, лешници, бадеми, сушени плодове и черешов ликьор. “Lecker” значи вкусно на немски и наистина баслер лекерли са доста вкусни правоъгълни парченца.

Базел вече се е събудил, събота е, жители и посетители на града бързат да напазаруват за следващия ден, когато всичко е затворено. Ние не бързаме, защото бързината пречи на насладата от новите късове земя, това го знаем още от времената, в които препускахме да гоним изложби и изпускахме очарованията на улиците.

Затова се наслаждаваме на мостовете през реката, на тебеширените менюта, на трибюта към Дейвид Боуи и дори на забързаните минувачи и пликовете им със съставките на една неделя.

Очаквайте скоро и още вдъхновения, които открихме между улиците на Базел!

Лилия Дакова, пътешественик