Днешната разходка стартира в квартал Грасия и приключва с бар за абсент. Семпло е.

Parc Güell

Знаете, че пътувам често и виждам доста неща. Но платените монументи не заемат повече от 20% от дадено пътешествие, поне опитвам да разпределям силите така. За мен са прекалено комерсиални, прекалено претъпкани и до голяма степен загубили част от обаянието си заради човекопотока, който се излива към тях ден след ден, година след година, кадър след кадър. И все пак, човек трябва да посещава и такива. Такъв един платен акцент в пътешествието до Барселона е паркът Гуел (parc Güell).

Вероятно сте чували израза “Барселона е на Гауди”. Причината се корени в неговия каталунски модернизъм, който се простира из целия град – от недовършената Саграда Фамилия (Sagrada Familia), през къщите Батло (Casa Batlló), Мила (Casa Milà / La Pedrera) и Висенс (Casa Vicens), та до гущерите от пъстроцветна мозайка, които пълзят по парапетите на парка Гуел.

Нощувала съм с гледка към Саграда Фамилия, посещавала съм Каса Мила, разхождала съм се в необвързаните с билет части на парка Гуел и смело мога да ви кажа, че платеното ограждение за мен беше едно разочарование. След като предварително се сдобихме с билети с конкретен час, чакахме на огромна опашка, за да влезем за този конкретен час, се озовахме на място, в което има стотици пръснати хора и още една постройка с нова, отделна опашка – това е Casa del Guarda. Ако пък искате да посетите Gaudí House Museum, има отделен билет и още една отделна опашка.

За капак на всичко Plaza de la Naturaleza беше затворена за реконструкция. От мирадора беше оставено беше само едно минипарче, от което да надкникнем към града. След надникването се мушваме под виадукта от наклонени колони и бързо-бързо се изнизваме от парка, за да се разходим из прохладните улици на Грасия.

Pinchos

След толкова обиколки се огладнява бързо. Връщаме се в квартала Poble-Sec за бърза смяна на аутфита и небрежна похапка в тапас баровете по Carred del Blai. В рамките на 300 метра има поне една дузина от тях. Новият хит, с който се сблъскахме (нов за нас, не за каталунци), са така наречените pinchos. Пинчос (от испанското “pinchar” – бода) са хапчици с всевъзможни мезенца – хляб, сирена, меса, морски дарове, маслинки, пастети и дори испански омлет – забодени с различни по вид клечки. Симпатичното на този тип замезване е начинът, по който протича консумацията. Минавате с една чиния покрай отрупания с хапки бар, пълните я по ваш избор, сядате на раздумка, похапвате. След това привиквате сервитьора, който пристига и започва да брои клечките в чинията ви. Така прави сметката – според броя и цвета им. Забавно, а? Хайде сега по една картофена тортия.

Arenas de Barcelona

По-малко от половин час пешеходстване и едно флет уайт от Morrow Coffee по-късно, вече катерим етажите на Arenas de Barcelona – търговски център, сиреч мол, от който не смятаме да шопингуваме. Причината да се озовем там е 360-градусовата панорамна гледка, която се открива от последния му етаж. От нея се виждат Plaça d’Espanya, Palau Nacional (дворецът на хълма Монтжуик, който помещава Националния музей на изкуствата в Каталуния), Torres Venecianes (Венецианските кули, откриващи алеята към същия дворец), скулптурата “Жена и птица”/“Woman and a Bird” на Жоан Миро, както и паркът, носещ името на художника.

Macchina Pasta Bar

Време за вечеря, залагаме на прясна паста, най-добрата в града. Очевидно е, че “macchina” означава “машина” – машината за паста. Macchina Pasta Bar е на два етажа, а пастата си съчинявате вие в три лесни стъпки.

1. Избирате салса (впечатли ни тази със сьомга, сметана и малко водка, но не я опитахме)
2. Избирате вид паста (фусили, талиателе, равиоли с рикота и спанак, спагети, пене, има и още)
3. Избирате допълнителни съставки (сушени домати, чери домати, бекон, моцарела, фета, месца, спанак, рукола и още)

Към всичко това можете да вземете щедро количество пармезан и различни по пикантност зехтини, които си шервате с другарите по маса.

Bar Marsella

Представете си, че попадате в пространство, в което сякаш времето е спряло някъде около 1820 г. Различни по големина, форма и националност бутилки стоят зад стъклени витрини и събират прах от горе-долу същото десетилетие. Въздухът е напоен с анасонови пàри от хилядите чаши абсент, които са били изпити през годините.

Това е един от първите барове в Барселона и се говори, че Хемингуей, Гауди, ван Гог и Пикасо са обръщали чашки на масите там, докато търсят смисъла на живота. Ако влезете вътре, тутакси ще си представите, че стоите на стола до тях.

Уди Алън избира бара и за снимки на героите от “Вики Кристина Барселона”. Ах, колко харесвам Хавиер Бардем!
Отплеснах се, сигурно абсентът говори.
Непременно посетете Bar Marsella, за да поговори и на вас.

Още за пътешествието из каталунската столица:

Звукът на Барселона – част 1

Най-добрите кафенета в Барселона