Лансароте е остров, в който можеш да посветиш времето си на много неща. Можеш да нощуваш под небето със звезди, да плуваш в спокойни синьо-зелени води или да изследваш необятността на плажове сред чукарите. Можеш да ядеш бургери с името на Чубака, да търсиш палачинки с папая или да пиеш бяло вино, облечена с най-неизмачканата рокля, която си помъкнала със себе си в багажа.

И докато посвещаваш времето си на много неща, има един човек, който е посветил своето всичко на острова.

“Вярвам, че в момента сме свидетели на исторически момент, в който огромната опасност за околната среда е толкова очевидна, че трябва да поемем нова отговорност с отношение към бъдещето.”
– Сезар Манрике

Сезар Манрике е роден в Аресифе, столицата на Лансароте. Учи в Мадрид, излага творбите си из Испания, мести се в Ню Йорк. В средата на 60-те се връща на родния остров, за да го предпази от изливания бетон, като изобрази целия натрупан опит за природа, изкуство и материя. В резултат на това артистът придава на Лансароте вида, в който го познаваме и ние днес.

Манрике се самоопределя като свободната ръка, която формира геология. Аз го определям като лудия гений, открил онзи къс земя, с който взаимно си принадлежат.

Десетки са локациите из целия остров, в които можеш да усетиш ръката на Манрике – тунели, пещери, мирадори, панорамни ресторанти с лава в националния парк Тиманфая, вятърни скулптури, етикети на вина, лога на коли под наем, паметници и какви ли не други чудатости.

Вътре в жилището на Сезар Манрике, конструирано насред засъхнала лава, ще откриеш оригинални рисунки на Пабло Пикасо и Жоан Миро.

Днес пристъпвам с ведра крачка към Fundación César Manrique– мястото, което Сезар Манрике обитава в продължение на 20 години. Вътре в жилището, конструирано насред засъхнала лава, ще откриеш оригинални рисунки на Пабло Пикасо и Жоан Миро.

Вулканът, който се вижда от къщата. Добра локация си е избрал Манрике.

Стаите са построени в 5 бивши lava bubbles – балони с газ, които някога са се носели из разтичащата се лава. Всяко от помещенията е в различна тематика и цвят, а да видиш как дърво, окичено с полюшващи се от вятъра орнаменти, излиза през дупка в тавана, е съвсем вписващо се в атмосферата явление.

Едни от най-големите цветове, които някога съм виждала.

Дано и аз открия парчето земя, с което взаимно си принадлежим. Дотогава ми остава да размятам жълтата рокля и винаги да оставям едната ми ръка свободна. За всеки случай.