Ното е най-просторният дом на сицилианския барок. Той се отличава с нещо повече от пищните извити детайли и орнаменти, които свързваме с бароковия стил. Гротескови маски, балкони с метални декорации и падаща растителност, херувими, глави на лъвове и други създания са само част от елементите, с които са наситени улиците на Ното.

Любопитно е, че градът в този вид съществува от началото на XVIII век. Тогава е построен почти изцяло наново, след като мощно земетресение от 1693 г. затрива над 70 градчета в тази част на Сицилия. Ното преди земетресението е било на няколко километра от Ното, което посещаваме днес.

Според една легенда именно там е останал Дедал след своя полет над морето при бягството от Минос. Според друга в Ното е постоял Херкулес след седмия си подвиг (укротяването на Критския бик).

Според мен в Ното трябва да предвидите и вие поне ден, който да започне от единия край на Corso Vittorio Emanuele и да приключи бавно и напоително в другия край, при Porta Reale.

Ето примерен маршрут, който може да варира според сезона, настроението и личните ви предпочитания.

 

Стъпка 1: кафе и каноли в Caffè Sicilia

Caffè Sicilia съществува от далечната 1892 години. Вече 4 поколения кулинари приготвят biancomangiare, pasticciotti, biscotti и малки петифури, наречени tranci (trancio – парченце). От всички каноли в Сицилия, които опитах (а аз опитах много, повярвайте ми!), тези в Caffè Sicilia Noto бяха най-вкусните.

Залата за сядане кипи от звуците на тракащи прибори и глъчка, масите са скупчени една до друга, което създава непринудено усещане за близост с околните, както и желание да надникнеш на тяхната маса, за да видиш каква е поръчката им. Обикновено тя е гранита, кафе и нещо сладичко.

Стъпка 2: изложба

Convitto delle Arti (или Convitto Ragusa) и Museo Civico Santa Chiara са само две от пространствата с изкуство в Ното, като и двете са на същата любима улица Corso Vittorio Emanuele. В Convitto delle Arti беше подредена “L’impossibile è Noto” – обща експозиция, включваща творби на Дали, Миро, Пикасо, Кандински и други. В Museo Civico имаше изложба на 25 от произведенията на Банкси, повече за нея можете да прочетете в отделната публикация тук.

Стъпка 3: аперол в Amarcord

Докато поразгледате изложбата, то си станало време за аперитиво. Къде? В бар Amarcord, отново на познатата улица.

Amarcord e:

1. филм на Фелини, който Натали пожела да изгледам и чиято финална сцена ще ехти в съзнанието ми завинаги;

2. фраза с произход от областта Романя, разделно четяща се така: a m’acôrd.
Спомням си.
Мога да обещая едно: ще си спомняте тези апероли.

Стъпка 4: Gelato

Джелатериите са толкова много и всичките са неустоими. Съветът ми е да избягвате количките на пътя с фрешове и джелато – те са същинският капан за туристи и едва ли някой сицилианец ще пазарува от тях. Изберете някоя от джелатериите, тире, кафенета, след това посочете някоя от по-големичките фунийки.
Cono con tre gusti [коно кон тре густи], така се поръчва фунийка с три вкуса сладолед, да си знаете.

Голяма част от сградите в Ното са построени от камък, наречен tufa – вулканичен туф или туфа, така и не се намери сред приятелите ми архитекти единодушно мнение по въпроса. Ето защо има толкова много розово-оранжеви нюанси. Харесвам ги!

Останахте ли до финала? Ето още нещо красиво. Да, за фраголата във фунийка, която държи Мартин, говоря.

Чао от мен и виждайте розово,

СициЛилия