Стотина еднопосочни полета, десетки дръм енд бейс партита, единайсет години от първото посещение и началото на взаимоотношенията ми с Лондон, безцеремонен брой изпити чаши с кофеин, няколко тайни публична места и една лична тайна по-късно, все още не бях посещавала Нотинг Хил.

Една дама с лилава стая притежава и поне един лилав пуловер с блестящи нишки, които да я водят в тъмното, ако светулките са заети. С такъв пуловер амбицирано излизам в гъстата английска мъгла, която упорито отказва да се вдигне още от настъпването на ноември и продължава така чак докато “р” изчезне от българските месеци.

Минавам през кафенето на Националната галерия, за да сгъна една бърза закуска. Докато разпалено разказвам полуинтересна история за съобразителността на силния пол и ръкомахам, въоръжена с прибори, успявам да разпилея половината авокадо от чинията върху бледия бежов мокет на пода и да предизвикам странни погледи от сервитьори, хостеси и най-вече от британски аристократични гренита, пиещи чай на маса в съседство.
Затова не се позовавайте на тази смирена снимка, която виждате тук. Понякога зад такива кадри се крият буреносни облаци и наводнени палатки, а не размечтани падащи звезди.

Един автобусен превоз по-късно, Нотинг Хил започва да демонстрира своята различност. Разкрива се още с разтварянето на вратите на автобусната спирка, където слизаме само ние и едно бабче. Британската аристократичност при него е гарнирана с автентичен британски стил, при това много личен. Има бастун с инкрустирани камъни, който не използва по предназначение, а само размята до себе си. Носи диадема, отново с блестящи камъни, очила с огромни кръгли стъкла и дебела рамка, втален кожен клин и оувърсайз палто с дълъг косъм, по всяка вероятност естествен. Бабето е нещо като микс между съвременната Айрис Апфел и британска пънкарка от ранните години на Вивиън Уестууд.

Какво видяхме из Нотинг Хил?

Portobello Wall Public Art Project е проект на годишна база, който се простира върху 100-метрова тухлена стена, свързваща две от най-оживените маркет пространства в Лондон: Портобело Роуд (Portobello Road) и Голбърн Роуд (Golborne Road). Тази година темата е <Rhythm and Sounds>. Ритъм и звук струи от тухлите и ни кара да припяваме, докато минаваме покрай джазмени, спомени за Гренфел тауър и Джо Стръмър.

Магазините с винтидж дрехи около Portobello Road (които ухаят винтидж, изглеждат винтидж и са на почти винтидж цени) са на всеки ъгъл. В тях ще откриете рокли от шифон, шапки с нафталин, ливайски от читав деним за 40 паунда, дрънкулки от китайски магазини и дори някоя старя малка чанта Gucci, която все пак е на приличната цена от 90 паунда.

Голям е интересът към Portobello Market. И има защо. Сергиите от едната страна са отрупани с всичко, което не сте вярвали, че ви се хапва. Съветът е да отидете гладни, за да вкусите максимално много гозби. Сергиите от другата страна предлагат тениски с евтини принтове на Банкси и други модерни артисти, керамика, ненужна никому парафернейлия и бижута от неръждаеми метали, поне така ги рекламират. Спазарихме се за два пръстена с индивидуален таг от 8 паунда за 10 куид общо. От този на сестрата се подава аметист, а моят стои супер до пръстена от битака в Берлин.

Налага се да призная, че цялата олелия около шарените къщи в Нотинг Хил е съвсем заслужена. Те са кокетно подредени и карат дори най-некокетната модна блогърка да огледа всичките и да избере коя е онази, която най-много пасва на аутфита ѝ. Аз не съм от най-некокетните, така че не се свеня да ви покажа снимките.

Натали каза, че изглеждам като тийнейджър. В началото опитах да противореча, впоследствие видях кадрите и взех най-доброто възможно решение: да я заведа да пием чай със CBD в Bluebelles of Portobello. Вероятно така би направила и една тийнейджърка, не ли?

С пожелание да търсите нещо повече от вратата на Хю Грант в Нотинг Хил,

Лилия Дакова
(почти:тийнейджър и пълноправен притежател на лилав пуловер J.Crew от remixshop.com)