Сега отново е зимата на нашето недоволство, превърната в бляскаво лято от това слънце на Йорк и окъпана в дисбаланса на сливащите се дни и неразделни нощи. Отказваме все повече да бъдем открояващи се петна, пускаме по течението и забравяме да мечтаем на богато.

Дразним ли се, когато има слънце и улиците са пълни с народ? Дразним се обаче повече, когато падне мъгла и въздухът е мръсен, защото тогава народът трябва да се крие. Забравили сме какво е да хванем трамвая в 06:30, когато градът тепърва се разбужда и все още не е пропит с негативни мисли, пагубни действия и остри копнежи. Страдаме от липса на любимите барове, на подходящата работа, на правилния партньор и на интимност в голямата картина. Какво ли търсим, докато текат всички висши прояви на човешко страдание.

Фрагмент

Реших да хвана трамвая в 06:30, а с него и пропуканите павета, душевните рани и порочните помисли. Добавих цветния шал на Артелие за контаст на сивото, на заледеното, на калта, на кишата, на помпозното и на монотонното. 

Рамка

Цветарските магазини нямат нужда от метални решетки. Никой не краде цветя.

Подпис 
Лилия Дакова, пътничка

Снимки
Lemouserat