Тук няма да видите нито една снимка на Биг Бен или препоръка за час, в който да се качите на Окото. Търсила съм локации и преживявания, където прескъпите обективи на туристи още не са налазили, а изискванията на благоприличието се свеждат до това да не си разлееш питието върху ризата на съседа, докато се кикотиш по момичешки. В краен случай дори последното не е проблем, стига да повториш „сори“ поне 3 пъти – любопитна британска привичка – и да му се усмихнеш с микс от чаровност и виновност. Добре дошли при моя трепет в летен Лондон.
Защо Лондон през лятото?
Зимната магия на британската столица обикновено я прави атрактивна в студените месеци, изпълнени с коледни пазари, гигантски ледени пързалки и красива улична украса – истински Winter Wonderland. Но нищо не може да се сравни с града тогава, когато дежурната влага е редуцирана, светлината обитава всички негови части и layering-ът е едва лека жилетка за вечерни разпивки. Лондон през лятото привиква с БЛЮ-бордовете на Тимъти Шаламе, хруска, прави трохи и понякога ги събира, прекосява реката, за да стигне до Кю и Ричмънд, след което се връща обратно и се стреми да утоли всяка физиологична или емоционална жажда.
За аромат и цвят започваме списъка с изкусни и вкусни вариации за омайни сутрешни разходки.
Пазар за цветя в Лондон: Columbia Road Flower Market
Ако не сте изживели запознанство от първо лице с неделния ритуал за посещение на Columbia Road Flower Market в Бетнал Грийн, е време да го сторите. Озовете се там рано и се слейте с нетърпеливите лондончани, които шопингуват растения за дома, офиса или романтичен повод. Дишайте напук на високото ниво полен, напълнете ръцете си с букет бели божури, изберете най-симпатичния сукулент, купете красива саксия за мама или просто циркулирайте между тълпата.
Благоуханният пазар за цветя в Лондон е отворен всяка неделя от 8 сутринта до +- 3 следобед. При все че е желателно да тръгнете рано, ако искате да подберете по-правилните стръкове и да видите най-ранобудните ентусиасти, пристигането към края също има своя чар – тогава можете да се хванете промоция за последни бройки и даже да се отдадете на пазарлък относно цената.
Най-добрите пекарни в Лондон: The Dusty Knuckle Bakery
Всяка събота и неделя лондончани от Хакни, Ислингтън и съседни райони се отправят на пътешествие до Далстън, забързват към Абът Стрийт и се подреждат на енергично движеща се опашка между гигантски лалета и пица за пещ, облицована с пъстра мозайка. Там се кипри The Dusty Knuckle, пекарна за чудо и приказ с печива, сандвичи, закуска и пица, заслужаващи още повече маене и приказки. Едва ли в менюто има вариант, с който да сбъркате, само че при всички положения съветвам да опитате омайния feta swirl с мед и фенел. Носи минимум 10 точки (за една от най-добрите пекарни в Лондон, не за Грифиндор).
Втори десет точки The Dusty Knuckle взима чрез своята програма за работа с млади хора, изправени пред финансови затруднения. Обученията за младежи с провинения, преждевременно напуснали училище и дългосрочно безработни целят да ги запознаят с ползите от честния труд и да ги откажат от последващи лоши житейски избори.
В тази лондонска пекарна се провеждат и готварски курсове, на които се използват единствено пресни съставки и се преподават вкусни и простички рецепти. Ако сте в града за повече време, обмислете такъв курс или го вземете за подарък на любимо същество.
Винени барове в Лондон
Съществуват много начини за разпускане, обаче малко от тях нашепват „почивка“ така, както чаша вино и парче хармониращо му сирене.
Бар за вино Sager + Wilde
Специфична романтика се открива в Sager + Wilde, бар на Хакни Роуд, който може да се счита за едно от заведенията, дали тласък на нов тип винени барове в Лондон. Целта в тях е дори високият клас вино да е достъпно, претенциите и елитаризмът, които често се свързват с него, да бъдат изцяло премахнати, а wine list-ът да е обширен и обмислен.
Второ десетилетие Sager + Wildeвсе още е един от най-добрите барове в Лондон, приглушен, уютен, със страхотна селекция от вина на чаша и надценки, от които няма да ви заболи сърцето. Освен че е чудесна локация за откриване и пиене на нови напитки, барът предлага и едни от най-добрите препечени чийз тоустове, както и дъски със сирена, колбаси и други похапки.
The Drop Wine Bar
Викториански Лондон e град, “дишащ” на въглища, а Coal Drops Yard е неговият склад за гориво. Развитието на мястото отразява всички възходи и падения на района Кингс Крос. Построено през 1850 г. заедно с канала и железопътните линии за транспорт на въглищата, захранващи столицата, през годините то е почти изоставено, но успява да се върне с пълна сила като съществена част от контракултурата благодарение на клубове като Bagley’s и някои от най-емблематичните рейв партита в историята на Лондон.
Днес Coal Drops Yard е цял комплекс, като най-долу, сред запазената викторианска архитектура, ще откриете цяла палитра от барове и ресторанти. Под арките е и The Drop Wine Bar, лондонски винен бар с под от теракота и голи тухлени стени, сред които отсъстват помпозност и претенции. За сметка на това фигурират свеж млад екип и едно нещо за пиене. Вино. Много от него. В менюто има розе, оранжево и пенливо вино, поне 2 дузини червени вина и пак толкова бели. Повечето от тях са от независими производители и се продават на чаша, по-голяма чаша или бутилка. Има и съпътстващи мезенца, с които да допълните преживяването.
Разходки и живот по каналите на Лондон
Ако сте гледали Peaky Blinders, добре си представяте част от схемите, случващи се по английските канали през годините, нали? Каналите са характерен елемент и за Лондон, както и негова по-скрита структура от пътеки. Да се разхождате по тях и да се възхищавате на гледки и лодки е приятно занимание, при това със съвсем свободен достъп.
Има и живот по каналите на Лондон. Броят се над 4000 обитаеми лодки и всъщност познавам двама авантюристи, избрали такава за свой дом. Повечето като тях са с лиценз, според който на 14 дни трябва да се местят на нова територия. Тълкуването: през 2 седмици – независимо от клинч, буря, брутална жега и други фактори – собствениците прекарват по-голямата част от деня между тежките конструкции на трудни за маневриране шлюзове, обикаляйки и дирейки кът за акостиране.
Интересни са разходките около Камдън Лок, Риджънтс Канал, Канари Уорф, Литъл Венис и Хакни Канал. Набележете някой от маршрутите, набележете и някой от баровете и имате почивен ден, типичен за немалка част от жителите на града.
Районът Спиталфийлдс
Районът Спиталфийлдс в Лондон е жужащ кошер, където всеки може да открие по нещо впечатляващо, без значение дали търси храна, задоволяване на модни приумици, или забавление. Всички години от историята му ли са така цветущи? Не. Разказвам.
Името, с което го познаваме днес, идва от St Mary Spital, приорат и болница, построени през 1197 от заможен търговец и превърнати в ключово място за подслон и лекуване на бедни и страдащи. На близкото поле през XIII век се разгръща първият пазар, на който се промотират „месо, пернати и корени“. През 1682 г. Чарлз II официално издава кралска харта, позволяваща продажбите на площад Спитал да са всеки четвъртък и събота.Пазарът се утвърждава като популярна дестинация за търговци и клиенти от цял Лондон. И не само.
Скоро зоната става приют за имигранти и бежанци, които избират британската столица с надежда за по-добър живот. През XVII век е бумът на хугенотите, които се заселват в района заради гоненията във Франция. Два века по-късно идва нова вълна имигранти, този път от Ирландия, Германия и Източна Европа. XVIII е време на бунтове заради ниски заплати и евтини цени на вносната стока. Бунтовете водят до насилие, такова има и през XIX век, когато Спиталфийлдс се превръща в поле за част от убийствата на Джак Изкормвача. По-късно страда от бедност и пренаселеност, довели първо до чистка, после до обновяване, за да се стигне до пищната форма, в която го разглеждаме сега.
Пазари за храна в Лондон: Spitalfields Market & The Herd Of Hope
Spitalfields Market е сред любимите ми места за похапване в столицата и определено предлага повече от месо, пернати и корени. Подобно повечето пазари за храна, които са питателни оазиси из летен Лондон, и на този можете да откриете всяка кухня, която се измагьоса като желание в главата или върху небцето ви. Бао бънчета, пица, къри, нигерийска кухня, ямайска улична храна, паста, тайландско готвене? Няма проблеми, има ги на пазар Спиталфийлдс.
Докато скиторите около него, не пропускайте да погледате и The Herd Of Hope. Стадото на надеждата е съставено от 21 бронзови скулптури на 1 майка слоница и 20 осиротени слончета в реален размер. Всяка от тях отговаря на истински слон, вече защитен. При все че са безумно сладки за гледане, те са там със сериозната причина да повишат осведомеността за бракониерството, унищожаването на местообитания и промените в екосистемите, които заплашват съществуването на слоновете в дивата природа. На табелите до скулптурите можете да прочетете както имената на слончетата, така и реалната им история.
На лов за бейгъли в Лондон: Брик Лейн
Спиталфийлдс винаги е бил силен център за търговия с огромен брой магазини и пазари, а Брик Лейн е най-известната улица в района с история, датираща от XV век. Отправяме се на лов за бейгъли по нея.
Въпреки че бейгълът със сьомга и крема сирене на ниво асоциации за мнозина препраща към Ню Йорк, Щатите далеч не са първите, добавили вкусното тесто към менюто си. Всъщност всичко около него започва в началото на 17 век в еврейските общности в Полша. Към средата на 19 век бейгълите достигат до Лондон, настаняват се на Брик Лейн (където също има голяма еврейска общност) и започват усилено да прелъстяват обонянието на минувачите.
На номер 155 е Beigel Shop, първият магазин за бейгъли в Англия, който се подвизава там от 1855 г. и собствениците твърдят, че все още използват оригиналната си рецепта от онова време. А на номер 159 е Beigel Bake Brick Lane Bakery, пекарна, която, макар и отворена чак през 1974, несъмнено е най-вървежният обект на улица Брик Лейн.
И двете магазинчета за бейгъли работят денонощно. Едновременно поддържат традицията на еврейските имигранти в страната и са притегателна сила за британци, които запасяват закуска за себе си и другарите в домакинството. Е, ще срещнете и фотоапарати, неминуемо е, ала вкусът, който дружно гоните, ще докаже, че срещата си е струвала. Важи и за опашката, на която сте чакали.
Магазин за плочи в Лондон: Rough Trade East
Докато така и така сте на улицата, можете да скочите малко метри на юг и да стигнете до Rough Trade East, магазин за плочи в Лондон, разположен в старата пивоварна Truman Brewery.
Rough Trade стартира като магазин близо до Портобело Роуд, където се продават американски грамофонни плочи втора употреба. В общи линии това са хубавите години, в които пънкът смело и стабилно си проправя път; Rough Trade просто е на точното място и в точното време. През 1978 г. освен магазин става звукозаписна компания и в началото на 80-те за нея подписват The Smiths. В днешни дни продължава да бъде един от емблематичните лейбъли за инди музика, който не спира да подкрепя алтернативното звучене. В каталога му са албуми на The Libertines, The Strokes и безброй други банди.
Магазинът Rough Trade East на Брик Лейн е стъпка, предприета през 2007 г. Освен индъстриъл естетиката с бетонни греди, стени със стикери, флаери и корици на албуми, любителите на музиката могат да се гмурнат сред главозамайваща селекция от плочи и дискове с пънк, инди, електроника, дъб, соул. Има също кафене, книги и, разбира се, концерти.
Дневно пътешествие извън Лондон: замък Бъркхамстед
Намират се редица дестинации на кротко и кратко разстояние от града, които ще ви очароват със своето спокойствие, с простора за мисълта и с липсващите парчета към пъзела за английския живот такъв, какъв е, не такъв, какъвто столицата го поднася на избрани щастливци с шарени къщи в Челси. За да се въвлечете в игра с тях, е нужен семпъл микс (пардън дъ пън): билет за влака, вода, удобни обувки, ведра компания.
Доста добро предложение за дневно пътешествие извън Лондон, позволяващо да избягате от the hustle and bustle, е замък Бъркхамстед. Стига се лесно – взимате влак до Тринг, откъдето имате час и половина живописен път до градчето Бъркхамстед.
Вероятно повечето от нас не са попадали на името му преди. И все пак то е сред важните в английската история, именно там става официалното предаване на англичаните пред Уилям Завоевателя след битката при Хейстингс и погрома на англо-саксонската армия. В даден момент и Едуард III, и Хенри IV живеят в построения в Бъркхамстед замък, с което по важност той се нарежда до този в Уиндзор.
Разгледайте околността, попийте въздуха, после попийте нещо освежаващо в някой от близките пъбове (The Crystal Palace е проверена опция) и хванете влак обратно към летен Лондон. Ето какво друго ви очаква там…
Улица Друри Лейн
През XVIII век улица Друри Лейн е част от най-неприятните бедняшки квартали в Лондон, белязани от сбивания, леки жени и пивници. Въпреки това една от първите английски детски песни, които научих, звучи така:
Oh, do you know the muffin man, the muffin man, the muffin man
Do you know the muffin man, who lives on Drury Lane?
Макар лоша легенда да опитва да опропасти чистотата на песничката и да я свърже с кръвожаден убиец с прякор The Muffin Man, който примамва децата с печива и после ги убива, всъщност през XIX има стотици мъже с мъфини, които обикалят из целия град, чукат по вратите и предлагат вкусни печива срещу дребни монети. По онова време само отбрани домакинства разполагат с прилична фурна, ето защо тази търговия бележи успех.
На Друри Лейн днес никой не обикаля с мъфини, но пък можете да видите следното:
The White Hart
The White Hart е пъб, застанал гордо на ъгъла на улица Друри Лейн с Хай Холбърн от векове и парадиращ с факта, че е най-старото лицензирано пространство в Лондон, отворено за бизнес от 1216 г. Пъбът разгръща добра селекция от наливни бири и меню с храна предимно на цена под 10 британски лири, което се приветства с две ръце на фона на типичните цени за pub food в района.
Кралският театър Друри Лейн
Theatre Royal Drury Lane, или Кралският театър Друри Лейн, е най-новата от сградите на четири театъра, строени на едно и също място, като най-ранният е от 1663 г. Това прави Друри Лейн най-старата театрална сграда в Лондон, която не е спирала да функционира. През 1794 в нея е инсталирана и първата желязна противопожарна завеса в света. Освен на постановки и концерти, можете да се любувате на открити тераси за следобеден чай, както и на коктейли в бар, вдъхновен от сър Сесил Бийтън.
Ботанически градини в Лондон: Kew Gardens
От години си мечтая да зърна водни лилии с диаметър на листата по метър и най-сетне този блян се сбъдна в Kew Gardens. Градината е с площ над 2 квадратни километра и събира най-големите и най-разнообразни ботанически колекции в света. В началото (далеч към XVI век) Кю е била частна градина. През 1731 г. територията е придобита от принца и принцесата на Уелс, а през 1840 се прехвърля към правителството и така градините стават отворени за обществеността. Колекциите наброяват повече от 60 000 екземпляра от над 25 000 вида, които не сте подозирали, че съществуват.
Вю-то в Кю е успокояващо на много нива и ръси радост за поне няколко сетива. Ще видите гигантска папрат, пренесена във вида 700 килограма; призрачни орхидеи с аромат, който се отделя единствено нощем; растения, имитиращи миризмата на гниеща плът; националните цветя на Австралия и Южна Африка; застрашена флора; растения, изчезнали отдавна в дивата природа; такива, от които ние като човеци имаме огромна полза.
Последен съвет и ви оставям да се насочите към приложението за покупка на самолетни билети: каквото и да изберете в града, насладете му се бавно и напоително. От бързане качествени спомени няма.
С пожелания за трепет и извън летен Лондон,
Лилия
Kinky Potion Portion 