За последен път се чувствам красиво жива и предизвикана да се окъпя в Chanel, да се облека в черно и да сложа червеното червило без пошлост, без принуденост и без неудобство.
Будоарът на надеждата.
Това бяха през годините ревютата на Митко Дамов.

Бясна съм. Как се говори за утопия, когато живееш в държава, в която след 100+ дни и нощи на протести нищо не се е променило. Как се говори за утопия, когато живееш в държава, в която след 100+ дни и нощи на протести изкуството и неговите чеда са ангажирани с политическата пропаганда по-жадно от управляващите. Бясна съм. Как се говори за утопия, когато над 20 години даваш шанс на една държава, в която промяната е само отвън. Как се говори за утопия ли? Трудно. А най-големият ужас на тези, които се престрашат да говорят, е да не бъдат чути.

– Натали

Творците винаги имат избори. Точно такива избори, каквито имаме аз и вие. За живота, за проектите, за радостта, за останалите, за бъдещето. Ако вместо да се понесеш по течението, предпочетеш да твориш красота, с която да всяваш надежда, да демонстрираш ценности, да защитаваш вяра и да заявяваш позиция, значи си направил правилния избор. Митко Дамов е творец с правилен избор.

През последните години октомври се свързваше със стриктно гледане на метеорологична прогноза и поглед към онази дата, на която ще се проведе Ревюто на годината. На тази дата с Натали изваждахме по някое хубаво аутфитче от гардероба, тук-там слагахме високи обувки и с вълнение се отправяхме към пространствата, които Митко Дамов и неговият екип преобразяваха в простор на въображението. Винаги с вълнение си обсъждахме каква ли ще е музиката, как ще блестят моделите, дали Митко ще носи мокасини и какво ще ни каже, дали Марги отново ще надмине очакванията ни за шик, какво ще си пийнем и коя от двете ни ще пише материала после.

Обикновено това бях аз. Всички, които си изкарвате хляба с писане, знаете, че невинаги е лесно. Понякога липсва инспирация, понякога тя е там, но думите се крият, понякога и те са там, но чувстваш, че са грешните. Днес не ми липсва вдъхновения и зная правилните думи. За Митко Дамов винаги съм ги имала.

Слагам ръка на гръдния кош и приклякам с къртси.

VIP DEFILE “UTOPIA II”. Мимикрия. THE LAST SHOW беше краят и е новото начало.
Първата Утопия показа проблемите в обществото такива, каквито ги вижда Той. Втората Утопия беше апотеоз на всичко от първата.
Първата Утопия успя да внесе капка баланс за нас. Втората ни разклати и после ни събра с все кураж, ярост, ропот, надежда, бунт, възхвала, огорчение, наслада. Никога с примирение.

Митко Дамов и неговите ангели за последен път ни довериха своята магия, а нетърпението им най-сетне надделя. Utopia Vol.2 се изля пред очите ни с обичайните перфекционизъм и елегантност, които Митко Дамов от години демонстрира по време на смелите си дефилета. За пореден път екипът зад Vogue Vision създаде нова реалност със своя творчески синкретизъм, събиращ едновременно красотата на материите, музикалния гений на Абел Корженевски, усещането за движение, светлината към непознатото начало и финала на познатия край. Обстоятелствата около модната гала свидетелстваха още по-силно за необходимостта от нейното случване. Трябва да пазим творците си, трябва да подкрепяме творчеството им, трябва да ги слушаме, защото без тях няма кой да говори за тази така далечна утопия.

– Натали

Митко сподели, че се опитва да се затвори в себе си, за да си даде нов тласък. Ние му споделихме, че го пускаме с радост и за добро. Не считаме, че тук го заслужаваме, но сме му благодарни, че въпреки това не се отказа от нас толкова дълги години.

Имайте позиция и я отстоявайте. Това е и нашият апел. Благодарим.