Визитите ми в Лондон стават все по-краткотрайни напоследък, но това не бива да ви подвежда. Ходила съм десетки пъти и до края на годината вероятно ще добавя още няколко към тях. Ще разберете защо. Сега важното не е количеството минути, а качеството. И за да ви го докажа, ще разправям накъсо и натясно как хванахме … Continue reading Още 48 британски часа – 1/2
Миналият вторник избягахме за 48 часа. В онзи наш трети дом, в който не се бяхме връщали от месец. Там, където цветът на светофарите няма значение, където захарта в кафето се счита за грях, където всеки ден е като първия дъх на дълго чакана афера. The Man. The Music. The show. И Тръмп от прекалено … Continue reading 48 британски часа
Когато и Лондон те привика към себе си, и The Clash те привикат към Лондон, просто отиваш. Взимаш само една раница и отиваш. Днес съм там и аз, този път без да се подвизавам между брулените хълмове – всичко е свят, цвят, липса на смут и безсмъртие. Да видим какво откри Лондон за мен след … Continue reading London calling
Историята показва, че преди една година по съвсем същото време съм била в Пиза и съм носила розово. И понеже днес нося черно, а навън няма наклонени кули, само скосен дъжд, реших да бъда нагла и да си открадна малко време за пренасяне на мисълта в Тоскана. Самата Пиза също е някак розова – от … Continue reading Завръщане към Пиза
Днешната разходка стартира в квартал Грасия и приключва с бар за абсент. Семпло е. Parc Güell Знаете, че пътувам често и виждам доста неща. Но платените монументи не заемат повече от 20% от дадено пътешествие, поне опитвам да разпределям силите така. За мен са прекалено комерсиални, прекалено претъпкани и до голяма степен загубили част от … Continue reading Звукът на Барселона – част 2
Kinky Potion Portion 