Закинтос /Занте/ е един от онези седем Йонийски острова, до които поклонниците на гръцкото гостоприемство и изумрудените води отскачат за разкош. Пълният списък включва още Кефалония, Лефкада, Корфу, Итака, Китира и Паксос – това са така наречените големи Йонийски острови.

Най-известни от Закинтос са два елемента: плаж Navagio / Shipwreck Beach, който мнозина от нас са виждали по wallpaper-ите на смартфони, както и многобройните костенурки Caretta Caretta, които удобно се настаняват на чудните плажове и снасят поколенията си там. Впоследствие малките костенурчета тръгват към водата и стават атракция за туристите, въоръжени с набито око и фотоапарат. Или поне второто.

Какво друго видях за 11 дни на Закинтос? Разказвам веднага.

Закинтос, ден 1.

Рустикални къщи, увивни по токови жици растения, маслинакис, прозорец с гледка и прохладно легло с 2 вида възглавници. Добре дошли в Закинтос! Настанили сме се във вила на Koukla Beach, която е отдалечена от хора, но приближена до морето. Докато стоим на верандата, съблюдаваме рибарските лодки, които са чакали водите да притихнат от човешкия поток и сега се залавят за работа. Съзерцаваме това голямо синьо, пием местно вино, акомпанирано с изискана безмесна вечеря в Таверна Вардиола, чуваме комарите и дори не искаме да им обърнем внимание.

Закинтос, ден 2.

Закуска на рустик стола в рустик къщата. Навън кръжат стършели, за които също е време за закуска. Завъртяла съм себе си и млякото към прозореца – един йогурт винаги е доволен, когато гледа Йонийско морето. А гледката, която вилата предлага, е небезизвестният Turtle Island. Не онзи в Ери и не онзи, който уж е Северна Америка, а този, който всъщност е остров Маратониси в Закинтос и до който всеки ден се сипват стотици лодки с туристи, плащащи между 10 и 200 евра за земни удоволствия, в това число и гледане на костенурки.

Закинтос, ден 3.

Всячески предлагат да ни разходят с лодка. Някъде, където и да е, имат цяла палитра от предложения. Лодки в Закинтос има наистина навсякъде. Спират ни викачи, бутнат брошури в ръцете ни, казват, че приличаме на румънци, обясняват колко красиво е всичко и как за съжаление в западната част на острова има вятър и корабчетата дотам са спрени.

Ние пък се спираме на екскурзия с три спирки. Началната спирка е Лаганас, Закинтос. Лаганас е нещо като Слънчев бряг на острова. Има дискотеки, барове с щастливи часове, китайски сувенири и дори фалшиво KFC.

Замятам полите на роклята (представям си така да се е определяло по Бронте време) и нагазвам смело във водата, където ни чака закотвена лодката на Laganas Boat Rentals. Капитанът протяга ръка, за да помогне с плажната чанта, без да искам пускам роклята, качвам се мокра в лодката и отварям широко очи за цялата безбрежност, която предстои да погълна.

Спирка 1: Навътре във водата за гледане на костенурки в Закинтос. Правилото гласи No turtle – money back. Редят се няколко лодки, обграждат животното на дъното, вадят се апарати, крещи се °Лук лефт, май френд°, чува се възторг без покритие, предизвикан от сенките на дъното. След първото костенурче, което за секунда подаде глава над водата, капитанът си отдъхва, че няма да връща пари, и отпрашва към:

Спирка 2: Keri Caves / Пещерите Кери в Закинтос – красиви образувания, има известен чар да минаваш с лодката под тях, особено при абстрахиране от факта, че зад и пред теб има поне по още една лодка. След преминаване през този земноморски лабиринт разписанието отпуска 20 минути за дайвинг в 5-метрово по вертикала изумрудено поле.

Спирка 3: Гвоздеят в програмата, към който никога не искам да се връщам: остров Marathonisi, познат още като Turtle Island. Същински капан за туристи, които спират с кораби и лодки на нулево разстояние както един от друг, така и от брега, сипват се дружно към малкото пясък (голямата част от него е забранена за минаване заради поколението на костенурките) или превземат свободните кътове от морето, или купуват бутилки и пластмасови чаши от лодките-барове, които са закотвени на брега цял ден. Пластмаса има, забравени ластици от разпуснати коси на красиви девойки има, уединението обаче е точно нула.

След час и този хайлайт приключва, а ние поемаме обратно към Koukla Beach, на който ще си забравим колонката на камъните по брега и ще плуваме без бански до залез слънце.

Закинтос, ден 4.

Един от предлаганите методи за придвижване из Закинтос са quad bikes, които познаваме като ATV. Макар и доста симпатични и привидно лесни за маневриране, ATV-тата са коварни и скъпи удоволствия. Коварни, защото се обръщат изключително лесно по пречупените завои, а скъпи – защото застраховката не включва това обръщане и трябва да платите и извозването на счупеното ATV, и медицинската помощ, и честта си като шофьор. Кратък извод: АТВ Закинтос – да се внимава!

За нас превозното средство е автомобил под наем, посоката е Marathias beach, а по пътя към него срещаме сънародници, които заварваме в post-обръщане-с-ATV-то състояние. Дамата силно куцука и споделя, че вече се страхува да се качи дори на лодка. Дългите изводи оставям на вас.

Самият Маратиас е плаж с китна вода и много камъни. Това е едно от малкото места на острова, където водата става дълбока от първите секунди след навлизането в морето. На теория е плаж Marathias на 200 метра от паркинга, но тези метри са вълнуващи и предпоставят за падане, особено с мокри крака върху хлъзгави джапанки.

Този ден приключва с нощна разходка из бръмчащата столица на Закинтос. Ще сте очаровани да научите, че и самата тя носи името Закинтос. Макар повечето сгради да са разрушени след силно земетресение около век назад във времето, в Zante town, или в град Занте, можете да усетите и видите остатъци от влиянието, което Западна Европа е оказала през годините, в които островът се е намирал под най-различни владения.

В момента, в който погълнете достатъчно архитектура, бихте могли да се озовете в Alesta – един от най-добрите ресторанти в Занте с италианска кухня и чудесен винен лист.

Закинтос, ден 5.

Ден в обикаляне на плажове, ден, в който да се чувстваме добре дори с мокра чанта и подвит безцеремонно бански и ден, в който ловим залези. Обиколихме плажовете Argassi Beach, Kaminia Beach, Porto Zorro Beach, Spanzia Beach, Banana Beach Beach, Vasilikos Beach, Plaka Beach, St. Nicholas Beach, Porto Roma Beach & Gerakas Beach.

Като спирки всички гореизброени плажове са препоръчителни, но ето и няколко от задължителните:

• Плаж Аргаси / Argassi Beach: малък плаж, не е величествен за къпане, но си струва да погледнете венецианския мост Аргаси, който е бил построен през 1885. Тогава положително не се е намирал във водата.

• Плаж Порто Рома / Porto Roma, за да се снимате във водата върху тази арт инсталация и да се залюлеете в случай на вълни.
  

• Плаж Свети Никола / St. Nicholas, където е и църквата Свети Никола (една от няколкото с това име в Закинтос). Църквата е симпатично кацнала с гледка към море и скали, с положението със снимките е скромно подобие на снимките с гледка в Санторини – редиш се на опашка, докато дойде твоят ред.

Закинтос, ден 6

Тази сутрин посвещавам на Mylonas Bakery. Тя не е просто една от най-добрите пекарни в Закинтос. Тя е най-добрата пекарна в Закинтос, която ни изхранваше в продължение на седемте дни, в които имахме кола. Където и да се намирахме на острова (сумарно нощувахме на 4 различни локации), първата спирка от деня задължително беше Милонас. Закусвахме капучино и малки сандвичи с пилешко & майонеза, след тях взимахме сладкиш с плодове и ронливо тесто или кейк с шоколад, или кроасан с крем, или твърди бисквити, или мюсли барчета със семена, или още сандвичи. Сладолед също. В Милонас Закинтос спират както месните таксиметрови шофьори, които грабват кафе за поредната смяна, така и англичаните, които търсят най-доброто фрапе със сладолед.
До ден днешен мисълта за тази пекарна ме кара да огладнея.

След Mylonas се озовахме за втори път на Dafni Beach. Плаж Дафни има комерсиална ивица с няколко таверни, както и Dionysos Dafni – дизайнерски бар с наргилета и балдахин. Има също и нудистки участък, до който се стига през водата. И двете части крият необятен чар.

Благословена съм да имам високи морал, самокритичност и очаквания към света. Няколко дни на острова ми помогнаха да забравя поне за 2/3 и поне за кратко. Ето защо в момента, в който спътникът ми предложи да забравим за inbound полетите към София през ден 7 и да останем още на острова, не му мислих кой знае колко. Останах.
Топлият нудистки плаж Дафни е място, на което дори Везните вземат решения с лекота.

В следващите дни предимно се наслаждавах на сол по рамото и спокойствие, но междувременно се случиха още няколко любопитни активности.

• Плувах със стотици риби из подводните лабиринтите в Националния морски парк на Закинтос. Захванах началното крайче на трасето за начинаещи в плаж Дафни. Ако се снабдите с прилична екипировка и професионален водач, можете да стигнете доста навътре и да наблюдавате всякаква флора и фауна във водата. Но дори вариантът с евтини очила за гмуркане ще ви отведе до достатъчно морски приятели, включително и любопитни рибки с големите на главата ви, които има вероятност от интерес да ви гризнат по крака. Не е болка за умиране, само гъделичка.

• Не успях да посетя всички най-добри ресторанти в Закинтос, но за сметка на това станах топ специалист по най-добрите гироси в Закинтос. Топ 4 (от много!) включва Benikos Greek Gourmet Taverna в Циливи, Ladolémono по пътя към столицата, Tazie’s в Каламаки и Таверна Кери в Кери. Запомнете, че голямо количество γύρος се балансират с много плуване. Добавям и полезната информация, че поначало в рецепта за пилешки гирос има специален сос, а не дзадзики, което оригинално върви само към съставките на свинския.

• Видях прочутия Shipwreck / Navagio Beach Zakynthos с корабчето, което е закотвено на него. Историята, макар и неофициално подкрепена с доказателства, е как корабът стои долу от десетилетия, а някога с него са пренасяли контрабандна стока. Имало е няколко години, в които брегът на Navagio е бил затворен за туристи заради къс от скалата, който е паднал от солидна височина. В момента достъпът е ограничен единствено от вятъра през определени дни.

Някои любови не се получават от пръв поглед. Необходими са редица интимни срещи, на които да разкриете физиката и душата си. Отидете в Закинтос за повече от дълъг уикенд. Обиколете го край до край. Стигнете сърфистките плажове, откраднете смокини от дървото в съседния двор, вижте комерсиалните гледки, плажувайте голи, страхувайте се на завои, открийте уединение, направете приятели, смейте се сред маслините, плачете от красота. Гарантирам ви, че тогава наистина ще се влюбите в острова и ще искате да го изживявате отново и отново.

С пожелание за ведра есен,
Лилия