– Ама ти утре си идваш!

В главата ми звучеше много по-далечно. Тепърва имах толкова задачи, не знаех къде е хотелът, не бях принтирала билет за изложба, не бях избрала аутфит за миланските улици. А пред мен предстоеше дълга нощ с няколко часа музика и малко необходим beauty sleep. Въздъхнах за –мечтано и –мислено. Щях да го мисля на сутринта. Успокоих се.

Ето така заминах на самостоятелен уикенд в Милано. Единственият ми ангажимент там беше изложбата, наречена Women in Italian Design. Останалото бяха разходки, сладкиши и гледки на открито. Хубаво е, когато човек си е самодостатъчен, но на мен ми е нужен и град за компания.

Милано ме посрещна малко намръщено, но удоволствието от самостоятелността и сладката неорганизираност балансираше впечатленията. Оказа се, че не съм пътешествала толкова сама от дълго време, може би преди да застъпи локалното затопляне, по времето на снежните морски столици и разни оксиморонни явления.

Corso Bueno Aires, Intimissimi – спомените се въртяха един след друг, а с тях и споделените сладки пръчки с Nutella. Упътих французойката, живееща в Дания. Обикновено французите се обиждат, когато доловиш акцента им в замаскирания английски, но тази беше приятна и се разбрахме с позитивност по диагоналите, чак до via Brera.

Cappuccino, Duomo, Vogue Italia, Prada, Gucci, Silvian Heach, La Triennale di Milano, vino bianco.  Вече знаете всички важни понятия, за да преживеете един хармоничен ден в модната столица.

Превеждам ви през моето пътешествие и си пожелавам ново такова съвсем скоро!

Xx,

Лилия