Women in Italian Design

Милано, 11.02.2017 г.
След като стигнете до парка Семпионе, минете покрай Замъка на Сфорците и продължите по алеята Guglielmo Shakespeare – италианската версия на Уилям Шекспир, пътят ви отвежда към още една масивна и забележителна постройка.
La Triennale di Milano
Прекрачвам прага и влизам.

https://www.instagram.com/p/BQ2fiPpDrbk/?taken-by=lillydakova

Има много зали и много завои с различни посоки. Моят билет е за експозицията, наречена Women in Italian Design. Тя започва с едно пространство. Скривалище, бърлога, утроба, гнездо – то е всичко това, и още много, и все се свързва с изтъкана материя, дантела и бродерии. Резултатът? Мрежа от нишки безкрайност, интелигентност, творчество, креативност и страст, с които са били преплитани животи и съдби.

Изложбата проследява нова история на италианския дизайн в женствеността и деконструкцията на фигури, теории. Пренася към нас онова, което е било виждано през XX век – трансформирано, развито и еволюирало.

Жените обработват заобикалящите ги явления чрез разбиране, а мъжете – чрез избираемост. Последователността на системата, която виждам, не е посветена на автори, а на обекти, артефакти и проекти. Това е онази креативност, която произлиза от непредвидимост и отворено съзнание, като се допълва от неконтролируема визия за дизайн. Това е креативност с концепция за иновация – магнетична, хаотична, без защита и без монолитност.

Постигнатият баланс дава път на нова теория без фиксирана територия. Дизайнът тече като река, в която жените бродират, предат, сплитат, разплитат, преплитат, навиват и заплитат. Пред мен е поле за изява и гласност на всички процеси, чрез които дизайнът се популяризира, комуникира, обяснява, съхранява, излага и консумира.

Цял живот търся и бивам преследвана от ирония, а тук тя е разгърната по светъл начин. Олекотена, мирна и позитивна. Елегантна, свободна и силна.
Ето такава жена искам да бъда.