Две седмици по-късно, ние решихме да приложим малко обратна връзка в стила на личното мнение, представи, плюсове и разминавания. Sofia Fashion Week e едно все още ново начинание за българската модна сцена, което с всяко свое издание търси най-правилната, работеща и актуална площ, на която да засади своя блясък.

Всички знаем, че в началото винаги е трудно, съгласуването на отделните раздели, които работят за крайния резултат на една идея, никога не е лесно, а детайлите и финалните щрихи понякога не намират своето точно място в процеса. Петото издание на формата, събитието по повод колекциите есен-зима 2017, ни изненада със значителен брой родни дизайнери, техния усет за цвят, кройка и обем. Именно затова си избираме този авторски феномен за наша любима отправна точка и опираме собствените си разбирания на нея.

Наблюдавахме работата на множество български дизайнери, сред които бяха забележителната Жана Жекова, стилната Румяна Константинова и иновативният Атанас Парушев. Българските създатели на модна история ни се понравиха със своите експериментални умения, достигащи до перфектните съчетания на материя, форма и отличителни мотиви. Откриваха се препратки със световните модни класики в бранша, дантели, фризури и footwear алтернативи, които в същото време следяхме из ревютата в европейските модни столици.

Разбира се, ако човек е перфекционист, а ние сме такива, ще пресметне и факта, че винаги има още работа за вършене. Силно не подкрепяме тезата, че ако нещо е добро – не бива да се стремим да го направим отлично. Особено когато става въпрос за стил. В тази сфера постоянно трябва да се търси ефективен и призоваващ начин за мястото на 124-тото ръчно бродирано памучно цветче – далия върху фееричния ляв ръкав на есенното прекалено индивидуално палто цвят сьомга.

Пожелаваме на софийската Седмица на модата да продължава да търси своите идеални координати, да усети аромата на високо вдигнатата летва, която ревюто на Louis Vuitton ни даде с пълни шепи в Лувъра, и да дарява своите гости с незабравими копринени усещания.

Снимки: Петър Райжеков