Коледната песен звучеше в детското ми съзнание доста преди да осъзная, че е дело на мистър Дикенс. В моите представи тя беше коледната песен на семейство Флинтстоун – една от общо трите касетки с анимационни филми, с които разполагах като малка.

Пренасям ви през моята коледна песен. В нея равносмятам малко за живота и се подготвям за новата година.

Строфа първа
Пандата Марли
За да е в унисон с реалните герои от песента, ще ви разкажа за единствения Марли, когото познавам. Пандата Марли е плюшена играчка с очарователна история. Купихме я за подарък на детето на приятелско семейство от Гърция, на чийто рожден ден бяхме поканени. Щом я взех да се повозим заедно на предната седалка по пътя към Солун, и двамата (пандата и аз) осъзнахме, че искаме тя да остане при мен. Ето защо купихме друг подарък, задържахме мечето и го кръстихме МарЛи – комбинирано от Мартин и Лили. Да, понякога и аз говоря за гаджето си.

Сега да си поговорим за моите призраци.

Строфа втора
Първият от трите призрака
Първият призрак наистина е този на отминалите Коледи.
И не само Коледи. Отминала пролет с минзухари, отминало лято с подаване на камъчета през оградата, отминала есен с разходки с мама и банички с тате, отминала зима с най-топлото място на света: Хасково. Отминали рождени дни и отминали дни като цяло. Работата е там, че съм имала толкова хубаво и незаменимо детство, че често забравям колко хубаво е и настоящето ми.

Строфа трета
Вторият от трите призрака
Вторият призрак, който ме посещава честичко, е колебанието на настоящето.
Все се чудя дали да пиша по-опростено за модни находки, вместо да ловя призраци в публично онлайн пространство. Чудя се и как едновременно да съм автентична, без да разкривам прекалено много пред всички.  Преминавам между поне три свята, опитвайки да взема най-доброто от тях, като се питам вече налага ли се да имам купища чанти, или ми е достатъчно само да пия сутрешното кафе на веранда.

Строфа четвърта
Последният призрак
Последният призрак е неувереността в бъдещето.
Нямам ясен план за него – с годините се доказва, че реално не се озоваваш точно там, където си очаквал да бъдеш във фиксиран времеви интервал. Поне при мен не работи. Затова е малко страшно. А всъщност страхът е от приятните, които трябва да се приемат с отворени обятия – така, както се приема потенциален любовник, защото гъделичка, стимулира и ни кара да предприемаме неочаквани предизвикателства.

Строфа пета
Началото
Началото се поставя с хвърляне на карти таро от една вълшебна приятелка в Берлин. Колебанието се побеждава с бунт срещу порядките на общоприетостта и с помощта на рицар с бляскави доспехи, който е до мен от 20 години и винаги ще бъде точно там.

И така, както забелязва и мъничкият Тими, имайте весела Коледа.
Ще добавя да обичате повече себе си, околните и мястото, на което се намирате. То е вашето във вселената, отдайте му се.