Една винарска изба в Лансароте никога не стига. Един ден за обиколка на винарски изби също. Ако питате мен, и една 10-дневна почивка на този канарски остров няма да свърши работа.

Всеки винен пътеводител на Лансароте Ви предлага различен списък, но някои от имената се открояват: La Geria, El Grifo, La Florida, Bodega Vulcano, Los Bremejos. Чудно или не, оказа се, че половината от винарните, които видяхме, носят прякорите на бившите ми гаджета.

La Geria е районът, в който се намират повечето изби. Винарна La Geria, от своя страна, е най-посещаваната винарска изба на остров Лансароте, а според някои източници – и в цяла Испания. Тя обаче носи и минуса на многото туристи, в частния случай това беше цял изсипан автобус + дузина коли, което ни отказа от комерса и ни насочи към по-семпъл уют. Открихме го във винарната El Grifo.

Минавахме съвсем наблизо и съвсем набързо взехме решението да влезем за някоя бутилки вино за вечеря. Впоследствие се оказа, че има музей, както и много приятни маси за дегустация… Така се потопихме в атмосферата и изчезнахме из хладните коридори за няколко часа.

El Grifo е най-старата винарна на целия остров. Първите бутилки са от 1775 г., като производителите се гордеят изключително много с етикета на своето semidulce вино. Той е дело на същата ръка на Сезар Манрике, за която вече ви опявах миналата седмица. Манрике бил семеен приятел на собствениците, полусладкото им бяло вино било любимият му сорт и поради тази семпла причина решил да сътвори етикета на бутилката, който е запазен в оригиналния му вид и към днешна дата. Да обобщим? Всичко е с връзки още от едно време.

Малвазия е един от най-разпространените сортове вино в Лансароте (около 75% от цялата продукция). На един такъв вулканичен остров гроздето се отглежда директно по склоновете, като в засъхналата лава се обособяват минизаслони, наречени zocos, за да пазят лозите от вятъра. Всяка лозичка си има свой отделен zoco, преграден с вулканични камъни. Така оцелява от вятъра.

Малвазията на Bodega El Grifo се консумира суха (Malvasia Seco), полусладка (Malvasia Semidulce, на Манрике) и в специалната “формация” El Grifo Malvasia Canari. Бутилка от 500 мл от последното струва 80 евро, а самото вино е купаж от няколко сорта, произведени през 1956, 1970 и 1997 г.

Друг разбойник в менюто на Bodega El Grifo е оранжевото им вино, El Grifo Orange Wine 2017. Опитахме и него. Ухае малко на бира, при първия досег с небцето оставя впечатлението, че пиеш нещо солено, преминава надолу и става сладко. Виното не е напитка, а цяло преживяване за сетивата.

Тъй като беше едва 1 пиемско време и за така модерния сред поколението ни брънч нямахме време, след третата чаша решихме да си дадем почивка и да опитаме успешно да стигнем до Papagayo за няколко часа плаж.

Давам ви един хинт – да изкачваш и да сваляш дюни на три чаши вино без закуска е tricky бизнес, затова е добре да се снабдите с повечко вода. От минералната, не от морската, макар солта да се води благоприятна за хидратацията.

За ваше здраве,

Лилия Дакова – пътничка