Таормина е една от перлите на Сицилия и почти всеки пътешественик минава да види нейния блясък.

За Таормина задължително ви е необходима рокля с макси (или минимум миди) дължина. За предпочитане е да има ярък принт във флоралната или плодовата гама. С такава съм се сдобила и аз, пазя я специално за градчето от над месец и я преобличам в колата по пътя натам.

Таормина е кацнала удобно на хълм с гледка към Йонийско море. Това е Монмартърът на Сицилия: град, пълен с артисти и с цветове. Навсякъде има лимони, магазини за керамика, цветни плочки, балкони с падащи сукулентни растения.

Corso Umberto (улица “Умберто”) e главната улица в градчето. Началото ѝ е при Porta Messina, а краят – при Porta Catania. Това са двете врати, през които някога се е влизало в крепостните стени на Таормина. Оттам е минавал и пътят от Месина към Катания. Корсо Умберто е истинска пешеходна артерия, по която ще видите останки от различни епохи – нормандска, арабска, готическа, барок.

По цялата улица гъмжи от народ, има китни ресторантчета и магазини с познати и непознати брандове за дрехи. На номер 81 е Hotel Victoria, където Оскар Уайлд е отсядал, а на номер 139 се пресича с Vicolo Stretto – най-малката улица в Таормина (толкова малка, че бихте я пропуснали с лекота, ако не беше непрестанно пълна с туристи, които си правят снимки, докато се опират в двете ѝ стени).

Едно от местата, от които можете да се насладите на гледка към необятното Йонийско море, е piazza IX Aprile // площад “9 април” в Таормина. Историята зад името е забавна. Първоначално това е piazza Sant’Agostino (площад “Свети Августин”). На 9 април 1860 г. по време на литургия в Дуомото (катедралата на Таормина) се разбира за пристигането на Джузепе Гарибалди в градчето Марсала, за да освободи Сицилия от испанско владение и да я направи част от Италия. Впоследствие се оказва, че Гарибалди отива в Марсала един месец по-късно, но за площада остава името “IX април”.

Chiesa di San Giuseppe // Църквата “Свети Йосиф” е на същия площад. Построена е към края на XVIII век и е само барок, барок, барок. Дори тя е в унисон с цветовете на града – ще видите мрамор в бяло, розово, сиво и жълто.

Полезно е да знаете още:

• Пътища

В Сицилия всички градски пътища са странни. Релефът не е позволил да се използват много прави отсечки, затова трябва да се предвидят десетки завои по лъкатушещи пътчета, за да се стигне до центъра на даден град. Таормина не прави изключение.

• Толове

Повечето междуградски пътища на острова са безплатни, но на А18 и А20 в Сицилия има толове. Това ще рече, че на влизане в Таормина трябва да платите скромна сума, а на излизане – да покажете билета за тази операция.

• Бензиностанции

Автоматите на бензиностанциите в Сицилия не връщат ресто. Ако искате да заредите гориво за 20 евро, не бива да пускате 50-еврова банкнота, а точна сума. В противен случай трябва да отидете с издадената от автомата бележка в работен за бензиностанцията ден (неделята отпада, разбрахме го по трудния начин) и да се разправяте с някой италианец. Има известен шанс да ви върнат парите.

• Паркиране в Сицилия

С паркирането всичко е доста сложно. В Марина ди Рагуза можете да паркирате от дясната страна на улиците. В Модика купувате билети от табакините (магазини за цигари, тютюн и лотарийни билети за печелене на милиони). В Агридженто можете да очаквате дебели италиански дядовци да изскачат от своите малки гаражи и да ви искат пари, за да пазят автомобила “за колкото време щете”; по-добре е да не щете. Съветът ми за Таормина: не разчитайте на полицаите! Те ви изчакват да си тръгнете и все пак ви слагат фиша под чистачките, след като паркирате на указаното от тях място за свободно паркиране.

Ето така – с една скромна глоба и лимончело за десерт след десерта – се измъкваме от града. Ще помним дълго жълтия цвят на керамиката в Таормина и пицата във Villa Zuccaro.

Още от СициЛилия можете да четете тук:
>> Кафе и каноли – Модика
>> Винаги някъде е лято, затова пътуваме